Детоксикацията – метод да избавите тялото си от токсините – звучи много примамливо. Но учените си категорични, че тя не е нищо повече от маркетингов трик.

Пред очите ви все по-често се изпречват безглутенови храни, специалисти по хранене споделят за опасната непоносимост към глутена, а знаменитости рекламират всевъзможни продукти без тази съставка. В главата ви се набива идеята, че въпросният протеин, който се съдържа в редица зърнени храни, е някаква едва ли не смъртоносен. Пропуска се само един факт, че страдащите от целиакия (за които глутенът наистина е вреден), са само 0.3 до 1% от човечеството. Ако тази цифра се популяризира, милиардните приходи от продажба на безглутенови продукти драстично ще спаднат.

Горе-долу по същият начин стои и въпросът с detox вълната. С тази разлика, че за пречистващите продукти и курсове няма нито едно категорично доказателство, че вършат работата, в която ви уверяват производителите им.

„ИМА ДВА ВИДА ДЕТОКС“, казва Едзарт Ернст, професор по медицина от университета на Ексетър. Първият представлява медицинското лечение на хора, които страдат от животозастрашаваща зависимост към наркотици. „Другият е думата, открадната от предприемачи и шарлатани, които искат да ви продадат продукти, които уж ще почистят тялото ви от натрупаните отрови“. Ернст от години развенчава митове за алтернативни лечения и програми, което му е спечелило немалко врагове. „Ако тялото ви не може да се справи с токсините само, ще умрете или ще се нуждаете от лечение. Вие обаче разполагате с бъбреци, черен дроб, кожа, бели дробове, които ви детоксикират, докато си говорим. Никаква детокс програма не може да работи по-ефективно от тях“.

За проф. Ернст обаче ще чуете много по-рядко, отколкото за Бионсе, която спазва Master Cleanse (10 дни, в които се пие само и единствено „лимонада“ от вода, лимонов сок, кленов сироп и лют червен пипер), или пък за Гуинет Полтроу с нейната 21-дневна пречистваща диета. И дори да останете назад от звездните тенденции в сферата на пълното пречистване, на рафтовете в супермаркета и в рекламите по медиите ви очакват всевъзможни продукти, които обещават някакъв вид детокс – плодово-зеленчукови сокове, шампоани, витамини, соли за баня, пластири.

Подразнена от безразборното използване на думата, още през 2009 британската неправителствена организация Sense about Science се свързва с производителите на 15 „детокс“ продукта и поиска научни доказателства за ефективността на предлаганите от тях стоки. След известно суетене, част от компаниите си признаха, че просто са заменили думи като „почистване“ с модерната „детокс“. “Токсините” в етикета на почистващ продукт за лице например се оказаха… гримът и натрупаният през деня себум. „Невероятно е, че в ХХІ век е възможно хората да вярват в магически продукти без доказано действие,“ заявява Алис Тъф от Sense about Science.

ДАЛИ ОБАЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ВЯРА, за някакъв вид самобичуване заради немарливостта, която сме допуснали към собственото си тяло, или просто за носене по течението, без да се задълбаваме в и без това изобилия информационен поток? Медиите за здравословен живот и женските списания упорито поддържат тезата за задължителния детокс след зима на заседяване и прекаляване с лакомствата. А производителите и спа центровете нямат нищо против да се възползват от това. Продукти като детоксикиращ душ гел, таблети за прочистване на дебелото черво и комплект разноцветни сокове, които ще отмият отровите от организма ви, се радват на засилен интерес през първите месеци на новата година. Същото се случва с спа центрове и йога студиа, където градски жители се надяват да получат някакво опрощение на греховете към организма си. Всеки има нужда да повярва, че с новата година настъпва и новото начало.

ПРОФЕСОРЪТ ПО ПСИХОЛОГИЯ към лондонския City University Питър Айтън твърди, че в свят, залят от всевъзможна информация, сме доволни да делегираме отговорността за решенията си на някой друг.

„Само за да разберете какво съдържа шампоанът ви, ще е нужна диплома по биохимия. Ясно е, че много хора нямат такава и са готови да се доверят на някакво познато звучене като „детоксикиращ шампоан“, за да решат да го купят.“

Айтън допълва, че голяма част от решенията на консуматорите са взети без достатъчна проверка на фактите или по презумпцията, че производителите се грижат за тях.

„Хората смятат, че светът е движен от правила, които ги предпазват от това да допускат грешки. Маркетингът допълнително подхранва тази вяра с използването на известни лица, които са приемани като образец за поведение или поне фигури, на която може да се има доверие”.

Скандалният професор Ернст е по-краен и настоява учените и некомерсиалните организации да водят дела срещу измамните мегакорпорации, които се възползват от хорското неведение. Докато думата „детокс“ обаче бъде заличена със съдебно решение от рафтовете на супермаркетите и услугите на спа центровете, хората ще продължават да вярват в едноседмичното прочистване. Пък и в това няма нищо кой знае колко лошо – току виж покрай разноцветните фрешове и „детоксикиращия“ душгел, наистина да свалите няколко килограма – защото поне през тази седмица ще се стараете да се храните по-здравословно и да изкачвате стълбите пеша.

КРИСТИНА НИГОХОСЯН

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 55 / 2015