През 2013 професорът от Йейл, Дан Кахан (Dan Kahan) прави изследване, което се определя от научните медии като “най-депресиращото откритие за мозъка на човека” .

Той провежда няколко гениални експерименти за влиянието на политическата страст на способността на хората да мислят ясно.

Неговото заключение е, че партизанщината “може да подкопае нашите най-елементарни умения да разсъждаваме …. [Хора], които иначе са много добри в математиката, може да се окажат напълно неспособни да решат проблем, който при други условия биха решили с лекота, просто защото правилният отговор е в разрез с техните политически убеждения“.

С други думи, да кажем “сбогом” на мечтата, че образованието, журналистиката, научните доказателства, медийната грамотност или някакви доводи могат да предоставят инструменти и информация, от които хората се нуждаят, за да вземат добри решения.

Оказва се, че в публичното пространство, липса на информация, не е истинският проблем. Препятствието е в начина, по който нашите умове работят, без значение колко умни мислим, че сме.

Ние първо емоционално решаваме в какво искаме да вярваме, а впоследствие това решение обвиваме в рационална форма.

Научният екип се е опитал с експериментите си да отговори на ужасяващия въпрос за американските избиратели (и за нашите!): Фактите имат ли значение?

Отговорът, общо взето, е не.

Когато хората са неинформирани и им дадат факти за коригиране на възгледите им, това само ги кара да се придържат към своите убеждения още по-упорито.

Примери има в статията, която ползвах като източник:

The Most Depressing Discovery About the Brain, Ever, но мисля, че вие самите може да си дадете многобройни примери от собствен опит.

Източник: http://nauka.offnews.bg