Казват, че най-важни за възпитанието на детето са първите седем години. Истината обаче е, че ценностната система у малчуганите се формира още преди това – когато са съвсем мънички и копират всичко от своите родители. Те гледат нас и се учат – виждат как се отнасяме един с друг, как се държим по време на хранене, какво е отношението ни към близките и приятелите ни. Не пропускайте тази ценна възраст, в която децата са като гъба и се поставя основата на тяхното бъдещо разбиране за света, формират се техните ценности. Ето пет неща, които е добре да научим детето си, преди то да е станало на пет години.
1. Честност
Нека си го кажем направо – на всеки от нас се налага да изопачава истината понякога. Бъдете внимателни обаче когато това става пред очите на децата ви. Те гледат. И слушат. Дори и да ни се струва, че изобщо не ни обръщат никакво внимание. Ето един пример: Марио и Тони много често играят заедно и играта винаги включва спречквания и сбивания. Един ден майката на Тони решава поне известно време да ограничи контактите на двете деца. Когато майката на Марио предлага децата да поиграят, другата майка отговаря: „Тони е болен, няма да може да дойде днес”. Тони през целия ден е неспокоен и вечерта преди лягане казва на майка си: „Болен ли съм, мамо? Какво ми е”. Майка му разбрала своята грешка – уж улисаното в игри дете, което рядко чува това, което му се говори, беше запомнило думите й и се беше уплашило. Тя му обяснила, че той е напълно здрав, но не е искала да нарани чувствата на Марио и неговата майка. А детето казало: „Разбирам. Тогава защо ми се скара, когато скрих от теб, че съм счупил влакчето? Направих го, за да не се ядосаш.”
Това е просто пример за погрешните послания, когато даваме на децата си, когато става дума за честност. Бъдете максимално честни с тях, за да бъдат и те честни с вас, а и за да се научат, че това е ценно качество, което си струва да бъде отстоявано.
2. Състрадание
Според редица теории, състраданието е заложено във всяко дете – въпрос на родителски подход е дали това качество ще се запази и развие или ще се изпари завинаги. До голяма степен това зависи от примера, който даваме – дали ще спрем пред възрастна жена, която пресича пешеходна пътека или ще преминем с мръсна газ с коментара „Какво се мотка тая старица”. За детето и в двата случая ще сме прави. И в двата случая го учим как трябва да постъпи то.
3. Упоритост
Упоритостта не се създава като правим всичко за детето си. Тя се стимулира като го научим как то да прави нещата само. Като го подкрепяме, без да му отнемаме възможността да се сблъска с трудностите. Ако тригодишното ви дете не може да си закопчае ципа на якето, покажете му как. Не му заявявайте „Дай на мен, ти си малък”. Тази възраст е ключова, за да разбере детето, че мама няма да прави всичко вместо него, както докато то е било безпомощно бебче.
4. Грижовност
Понякога твърде грижовните родители създават твърде разглезени деца. Това не означава, че трябва да спрете да полагате грижи за своя син или дъщеря. Но ги научете на грижлива отговорност. На това, че в семейството всички са равноправни участници и че трябва да си помагат един на друг, да се грижат за останалите. Започнете с малки отговорности – например, че детето трябва да се погрижи за рибките, като им дава храна. Нека детето види резултата от грижите, които е положило. Похвалете го, за децата на тази възраст най-големият успех е признанието от мама и татко.
5. Привързаност и любов
Клишираната и погрешна представа, че децата не трябва да се гушкат твърде много, за да не се разглезят, особено, ако са момчета, сякаш никога няма да бъде изкоренена. Ще я чуете от баби, лели, „загрижени” съседи. Толкова много проучвания има в тази посока, че вече сякаш е банално да се повтаря: ДЕЦАТА ИМАТ НУЖДА ОТ БЛИЗОСТ, ПРЕГРЪДКА и ОБИЧ. И за да се научат да проявяват тази любов и привързаност, те първо трябва да са я получили от мама и татко. Фицхю Додсън разказва в книгата си „Изкуството да бъдеш родител” за деца, които са отраснали в домове за сираци и които като възрастни са изправени пред много сериозен проблем – неспособност да създават здрави взаимоотношения и да изразяват привързаност, именно защото не са получавали всичко това като деца. Ето защо – прегърнете своето дете. Кажете му, че го обичате. Покажете му, че това е нещо съвсем нормално и е начин хората да изразяват обичта си един към друг.
