Десет мисли от Петър Дънов за силата, ролята и мисията на жената.

1. Жената е последното творение на Господа. Всяко последно творение е по-високо от предидущите.

2. Бог вдъхна на Адама жива душа, а на Ева интелигентност. Когато се казва, че жената е само женствена, но не интелигентна – не е право. Жената е по-интелигентна от мъжа. Той е силен, може да се бори, но в него няма голяма философия. Казват, че мъжът е гениален, учен. Помнете: Гений, велик човек не може да се роди от глупава и проста майка.

3. Жена, която ражда, се обновява, става по-умна, а онази, която помята губи силите си и разума си.

4. През своята бременност жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия: тя трябва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това никога да не яде преди изгрев, както и след залез слънце. Тя трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право.

5. Казвам: жената трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва.

6. Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още по време на бременността, това е важното. После като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: майките ще оправят света.

7. Ако майката се тревожи и гневи по няколко пъти на ден и кърми дете, тя ще отрови това дете с млякото си.

8. След раждането вътрешната връзка между детето и майката продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце и не го е кърмила, губи нещо изключително ценно.

9. Всяка майка, която се тревожи за своето дете, внася в него от своята тревожна мисъл или чувство.

10. Казвам: има само една единствена сила, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? Жената.