Протяжното киснене във ваната или пък задължителният осемчасов сън могат да се окажат също толкова вредни, колкото и падането от стола на рутините правила, които ежедневно спазваме. Няколко проучвания разбиват пет мита за навиците, които смятаме за безобидни или дори полезни, но всъщност могат да ни доведат до нервно почесване – или на ръба на нервна криза.
Сладки сънища
Ползата от осем часа сън е доста надценявана, твърди професор Джим Хорн от Центъра за изследване на съня към Loughborough University. Според него спазването на тази “конвенция” може да ни кара да се чувстваме дори по-уморени, докато кратка – около 15-минутна дрямка – може да има по-релаксиращ ефект от час сън.
“Преди хилядолетия хората са спели по около два часа преди вечеря, после са се хранили и са се отдавали на активни дейности. Часът за почивка е настъпвал около полунощ: тогава са лягали за около 3-4 часа без прекъсване – преди да станат за молитва и запалване на огъня призори”.
Друг често срещан мит е този, че дори да не можете да заспите, трябва да останете в леглото и да броите до хиляда, докато се унесете. “Много по-добре е да станете и да почетете книга на дивана, да редите пъзел или каквото и да било друго, докато тялото ви само не покаже, че е готово за сън”, казва Хорн.
“Традиционните осем часа сън са отживелица”, казва Марко Зукони, директор на Центъра по медицина на съня към болницата Сан Рафаеле в Милано и секретар на Италианската асоциация на медицина на съня.
Спазването на това правило може да се превърне в мания, особено за тези, които страдат от безсъние и търсят начини да си набавят някакво задължително количество сън. Всъщност нуждата от сън е генетично обусловена или е повлияна от биологичния ни часовник: следователно трябва да спим докато се почувстваме отпочинали, без да отдаваме твърде голямо значение на продължителността (от т. нар. long sleepers от по 9-10 часа до по-кратки версии от по 4-5 часа).
Под душа
Според изследване, проведено от клиниката Cranley в Лондон, прекалено честото и продължително къпане с гореща вода и с агресивни душ гелове променя рН на кожата и създава риск от премахването на натуралните масла от нея.
“Повечето хора не се нуждаят от повече от един душ на ден”, твърди дерматологът Ник Лоу, според когото по-честото къпане дори носи риск от инфекции. “Прекаленото стоене под душа не е полезно за кожата”, потвърждава и д-р Джулио Франческини, специалист по дерматология и медицински директор на Villa Salus Medical Skin & Antiaging Center.
Той обяснява, че всекидневното къпане премахва хидролипидния филм, който защитава кожата. Така че да се къпеш повече от веднъж на ден предразполага епидермиса към алергии, както и към гъбички, които без такава бариера могат да се размножават по-лесно.
Отчаяни съпруги
Добри новини за тези, които отдавна натякват, че домакинските задължения не са никак лека работа! Според изследване, публикувано в Psychosomatic Medicine, домашната работа повишава кръвното.
Екип от учени в САЩ провеждат тестове на повече от сто мъже и жени и установяват, че тези с по-голяма отговорност в управлението и поддържането на къщата имат и по-високо кръвно. Една от причините е непрестанната загриженост и тревога около това дали има сготвена храна, изчистено ли е както трябва, сменени ли са изгорелите крушки и т.н.
“Това е реакция на функционалната адаптация”, обяснява психологът Фабио Бианкалани. “Организмът реагира на предизвикателството да се справи с опасността. Технически става въпрос за добър стрес и лош стрес. И докато първият помага, насърчавайки например по-голямата концентрация, вторият може да има много лоши последствия.
При домакинската работа има голяма вероятност да се проявят симптоми на стрес, ако е свръхнатоварваща – т. е. свързана е с повече от две отговорности, включително и грижата за децата. В противен случай няма чак толкова голяма опасност.”
Въпреки че не става въпрос за това колко е тежка домакинската работа, а за стреса, до който водят непрестанните мисли какво трябва да свършиш в името на домашния уют, все пак има и рискове за здравето – като това, че редовната употреба на препарати за чистене може да предизвика астматични пристъпи.
Поеми дълбоко дъх
Науката разглежда и най-често срещаните грешки при дишането. Ако като малки вдишваме дълбоко, с възрастта вдишването спира на височината на гърдите. “В крайна сметка се получава така, че на дробовете ни “увисва” застоял въздух”, казва Нийл Шах, психотерапевт и директор на Stress Management Society.
“А точно последната част от белите дробове съдържа кръвоносни съдове, които имат по-голяма необходимост от подмяна кислорода”.
За да се върнете към правилното дишане, д-р Шах препоръчва да вдишвате дълбоко, до корема, опитвайки се да държите гърдите неподвижно и да си представяте, че помпате – както плажна топка – пространството между пъпа и гръбначния стълб, изтласквайки корема навън. Дишането трябва да бъде ритмично и гладко, между 12-20 вдишвания в минута.
“На Запад хората често са подложени на физически и психически стрес”, обяснява Карло Прунети, ръководител на катедрата по клинична психология в университета в Парма. Сред последиците от този начин на живот е неправилното дишане. По навик всички са склонни да дишат само с горната част на гърдите, от което произтича липса на подходящи експираторни фази.
Правилната коремно дишане е много важно за предотвратяването не само на различни дихателни заболявания, но и на психологически проблеми – като например при пристъпи на паника.
Усмихни се, моля
Друг мит за развенчаване е този, според който е необходимо да си изплакнеш зъбите, след като си ги измил с паста за зъби. Според д-р Фил Стемър от Fresh Breath Centre в Лондон това “изкарва от устата флуора на пастата за зъби, който защитава по-добре зъбите, като престои няколко часа по тях”. Стемър предупреждава също така да не се поглъщат течности в продължение на поне половин час след измиване на зъбите.
“Аз дори не навлажнявам четката преди измиване, защото водата може да развали ефекта на пастата за зъби – в устата има достатъчно влага. И преди всичко, никога не си мийте зъбите веднага след хранене: “Ако го направите веднага, има риск да отмиете емайла и временно зъбите да станат по-крехки от попадналите в устата киселини на храната.”
