Още от деца сме чували наставления като „Не плачи!“ и „Няма за какво да ти е тъжно!“. Днес сме си втълпили, че трябва да избягваме неприятните емоции и чувства на всяка цена. Ето защо когато изпитваме неприятни емоции, първоначалната реакция при много от нас е да се опитаме да избягаме от тях с помощта на алкохол, наркотици, лекарства, ограничаване на храната или претъпкване с храна, претоварване с работа, компулсивна сексуална активност, компулсивно пазаруване или друг вид саморазрушаващо поведение.

Но малцина от нас си дават сметка, че в дългосрочен план много по-здравословно за нас е да си позволим да изпитаме болката, а не непрекъснато да заглушаваме емоциите си. Ето няколко причини защо е важно да си позволяваме да изпитваме истинските си емоции и чувства:

1. Когато потисна тъгата и гнева, заедно с тях потискам щастието и радостта
Често не осъзнаваме, че не можем селективно да потискаме емоциите и чувствата си. Когато прибягваме към помощни средства, за да се откъснем от чувствата си, ние спираме да усещаме тъгата и гнева толкова силно, но в същото време радостта и щастието също биват потиснати. Като хора на нас ни е дадена способността да изпитваме разнообразни емоции и това е много ценен и красив дар. Точно изживяването на тъгата и болката ни помага наистина да почувстваме радостта и щастието.
Емоциите и чувствата всъщност са като морските вълни – идват и си отиват, издигат се и спадат. Никое чувство не продължава вечно, гневът и тъгата са необходима и ценна част от живота ни като хора. Всички наши емоции и чувства са дар за нас и ни помагат да израстваме като хора.

2. Когато се противя на емоциите си, това ми носи още повече страдание
Когато се опитваме да се борим с чувствата си, това най-често ни носи повече страдание. Прибягвайки към различни помощни средства, за да заглушим чувствата си, ние все едно слагаме лекопласт върху гноясала рана. Това може временно да ни помогне да се почувстваме по-добре, но помощните средства не лекуват гноящата отдолу рана. Освен това използването на самоувреждащи стратегии за заглушаване на емоциите прави нещата още по-тежки за нас в дългосрочен план.
Затова вместо да се опитваме да потискаме чувствата си, нека положим усилия да бъдем техен осъзнат наблюдател. Осъзнай емоциите, които изпитваш, както и къде в тялото си ги чувстваш. След което подходи към въпроса с любопитство и безкритичност. Емоциите ни са вестители за нещо важно, на което е нужно да обърнем внимание.

Да кажем например, че твой приятел се е отдал на отдавнашната си мечта да напише книга, а ти изпитваш завист. Вместо да потискаш завистта и да я осъждаш като лоша, просто си отдели малко време и прояви любопитство какво точно ти казва тази емоция. Много е вероятно да установиш, че всъщност зад тази емоция се крие собствената ти страст за писане на книги.
Или например си изпълнен с гняв и негодувание към партньора си. Вместо да се чудиш как да прикриеш тези чувства, дай си време да провериш дали това не е индикатор, че границите ти са потъпкани или че не изразяваш нуждите си достатъчно ефективно.

3. Изживяването на чувствата е част от моя пълноценен живот
Постоянното бягане от собствените емоции е много изтощително. Когато сме фокусирани върху това да заглушаваме емоциите си, вместо да ги почувстваме и да използваме здравословни стратегии за справяне, ние лишаваме себе си от възможността да живеем пълноценен живот. Болката, фрустрацията, тъгата и гневът са все естествени и здравословни части от човешката опитност. Когато се опитваме да потиснем тези емоции, ние се лишаваме от нещо много ценно. Част от пълноценния живот се състои в това да чувстваме всички емоции и чувства – както приятните, така и неприятните. В един миг сияем от радост и усещаме сърцето си изпълнено с благодарност, а в друг изпитваме силна мъка и разочарование. Пълноценен живот е наистина да си позволим да почувстваме това.

За да се справяме здравословно с емоциите си, е нужно да практикуваме съчувствие към себе си. Това казано простичко означава да се отнасяме към себе си по начин, по който бихме се отнасяли с любимите си хора, когато са тъжни или им е тежко. Всички ние заслужаваме да дадем на себе си същата нежност, която бихме дали на хората, които обичаме. Сами да се смазваме с критика и обвинения, само защото сме тъжни, тревожни или ни е страх, всъщност не ни носи нищо, освен да ни кара да се чувстваме дори още по-зле. Вместо това нека положим усилия да си казваме мили и нежни думи и да се ангажираме със съчувствени действия на грижа за себе си.

Изживяването на емоциите и допускането на уязвимост пред хората, на които вярваме, е знак на истинска сила, не на слабост. Защото за да се излекуваме и освободим от болезнените изживявания, е необходимо да си позволим да ги почувстваме. Това можем да направим като започнем да си водим дневник и си оставяме време да преживеем емоциите си, чрез заниманията с изкуство, като споделяме с близки приятели или потърсим помощ от терапевт – това са все здравословни начини да преминем през емоциите си.

Разбира се, че понякога има моменти (например когато сме на работа или в училище), когато не е възможно да изживеем емоциите си в момента, но точно тук можем да приложим здравословни стратегии за справяне. По-късно обаче все пак е важно да изживеем чувствата си, когато сме на по-спокойно място. Време е да се научим да си позволяваме да чувстваме всичките си емоции и чувства и да се отнасяме към себе си с нежност и грижа.

Адаптация от статията на Дженифър Ролин, публикувана на Psychologytoday.com