Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва.

Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.

Като се връщал към колата, забелязал, че съпругата му и бензинджията водели оживен разговор. И двамата мълчали, докато Уилър плащал сметката. Ала като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал:

– Приятно ми беше да си поговорим.

Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Уилър попитал жена си дали бензинджията й е познат. Тя охотно признала. Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.

– Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз – изпъчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия вместо съпруга на главен изпълнителен директор.

– Скъпи мой – отвърнала жена му,- ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти – бензинджия.

от “Пилешка супа за влюбени души”