Автор: Дорийн Върчу
Пристрастяването към житейските драми е явление, което съм наблюдавала у хората по цял свят. Хората, пристрастени към драмата, не го осъзнават, просто усещат страх, чувстват се изнервени и все се притесняват за нещо. Повечето от нас (ако не всички) се справят с последствията от лични и глобални травми.
И всичко това е в резултат на реална физиологична основа за пристрастяване към драмата. Във всеки изключително драматичен човек се крие неразрешена травма. Драмата е неговият или нейният начин да помоли за любов, помощ и разбиране.
Ето какви са признаците на пристрастяването към драмата:
– Постоянно повтарящ се модел от предизвикателни връзки.
– Чувство, че си като в капан или заседнал в токсична ситуация.
– Оплакване и/или негативен фокус.
– Свръхреакции на малки проблеми, сякаш те са големи кризи.
– Натрапчиво притеснение за бъдещето.
– Липса на мотивация или чувство на безсилие що се отнася до подобряване на живота.
– Пристрастявания от типа на системно преяждане, злоупотреба с вещества, дългове или други саморазрушителни модели.
– Трудности с концентрацията и фокуса.
Всички ние колективно страдаме от болестта „травма“, която постоянно подхранва апетита ни за драми. Всички на тази планета сме били докоснати по един или друг начин от травма, особено вторичната травма от това да гледаме прекалено много заснети ужаси и трагедии. Травмата е и причината защо сме пристрастени към реалити шоутата, слуховете за знаменитостите, страшните филми и драматичните приятели. Неразрешената травма влияе на нашето здраве, тегло, пристрастявания, сън и проблеми с връзките.
Когато прегледах най-скорошните научни и психологически изследвания за това как травмата се отразява на нашето физическо и емоционално здраве, аз установих, че е налице световна епидемия. Проучванията са категорични: можете да развиете вторични пост-травматични симптоми от гледане, четене и слушане на разстройващи новини. Ето защо е необходимо да подходим мъдро към избора на медии.
Основна характеристика на това да си травматизиран е отричането. “Това не беше кой знае какво!” и “Аз съм силен, мога да го понеса” са фрази, които омаловажават как изживяното е разклатило нашето чувство за безопасност и сигурност. Да се изправим пред това е първата стъпка към лечението и възстановяването на нашия вътрешен мир, така че да се чувстваме спокойни и в безопасност.
Психологическите изследвания от едно време са се фокусирали единствено върху това как умът е повлиян от стреса, драмата и травмата. Днес изследванията убедително показват, че и тялото реагира и изменя реакцията си на житейските събития. Ключът към излекуването на травмата и връщането на искрата и спокойствието в живота ни се крие в това да слушаме сигналите на тялото, с които то вика за помощ.
Ако сте израснали в дом, изпълнен с драматични събития, тази енергия ви се вижда позната, даже комфортна. Това познавате, даже може би усещате сякаш драматичните събития са това, което можете да контролирате и предскажете.
Някои психолози вярват, че пристрастяването към драмата произтича от пренебрегване в детството. Ако единственият начин, по който сте получавали внимание от родителите си, е било драматично поведение, този модел може да продължи и когато вече сте възрастни.
В допълнение към това силно стресовите ситуации вкъщи, в училище или на работа създават пристрастителен хормон и невронни модели. Например, ако си давал всичко от себе си да се справяш отлично в училище, мозъкът и тялото ти свикват с повишените нива адреналин, кортизол и хистамин.
Стресовите хормони се отделят тогава, когато има възприемане на опасност. Те дават тласък, който носи позитиви като ясно мислене, увеличено ниво енергия и дори супер сила (всички сме чували истории за дребнички майки, които са успели да повдигнат автомобил, за да спасят децата си).
Това свръхчовешко усещане става пристрастително по същия начин, по който хората зависят от кофеина, за да получат своята ежедневна доза енергия. Никой няма нужда от кофеин или адреналин, но вярата в противното може да създаде психологическа зависимост в допълнение към каквото и да е физическо въздействие.
Тези, които са пристрастени към стресови химически вещества като адреналин, кортизол и хистамин, страдат от симптоми на абстиненция, когато животът е спокоен и без опасности. Скуката се настанява и те несъзнателно разтърсват нещата с драма, за да си осигурят дозата адреналин.
Стресовите хормони са полезни в опасни ситуации от типа „бий се или бягай“, защото те ти дават възможност да предприемеш бързо и решително животоспасяващо действие. Но ако хормоните са постоянно налице в тялото ти поради схващането, че животът винаги е опасен, резултатите могат да се изразят в отслабена имунната система, повишено кръвно налягане и сърцебиене, акне, проблеми с храносмилането, затлъстяване и намалено либидо.
Хората с пристрастяване към стресовите хормони подхождат към живота като към опасно предизвикателство. Те постоянно се състезават с часовника, опитват се да свършат нещата час по-скоро, да постигнат повече и да надминат конкуренцията. Но всъщност всички ние е необходимо да поемем отговорност за своя вътрешен мир и да се излекуваме колективно от въздействието на травмата.
Дорийн Върчу говори повече по темата в книгата си „Don’t let anything dull your sparkle“.
Източник: angeltherapy.com
Превод: Емилия Цанева
