Един ден дъщеря, която вече била зряла жена, отишла при баща си и му се оплакала:

– Татко, уморих се от всичко – животът ми е тежък, срещам трудности навсякъде: на работа, вкъщи, при общуването ми с хората. Вече нямам сили… Какво да правя?

А баща ѝ отвърнал:

– Нека по-добре да ти покажа.

Той поставил на печката три съда пълни с вода: в единия пуснал морков, в другия сложил яйце, а в третия изсипал кафе. След известно време, извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.

– Какво се промени? – попитал той дъщеря си.

– Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.

– Права си, но това е само на пръв поглед. Погледни внимателно: твърдият морков омекна. Крехкото и течно яйце се втвърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на еднаква враждебна среда – кипящата вода. Така е и с хората – силните на вид, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните само стават по-силни и твърди…

– А кафето? – попитала дъщерята.

– О, кафето ли? Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда, като я променя – превръща обикновената гореща вода в чудесна, ароматна напитка. Има едни особени хора, специални, които не се променят от силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, като извличат полза и знания от различните ситуации. Какъв ще стане всеки от нас в трудните моменти – това решаваме самите ние!