„-Разкажи ми за самотата- помоли една девойка…..

И той отвърна:
-Без самота Любовта не може задълго за се задържи при теб.
Защото и на Любовта и трябва почивка, за да може да пътува в небесата и да се разкрива под други форми.
Без самота никое растение или животно не оцелява, никоя земя не може да ражда безспир, никое дете не може да научи нещата от живота, никой творец не успява да създаде произведенията си, никоя работа не може да расте и да се трансформира.

Самотата не е липса на Любов, самотата допълва Любовта.
Самотата не е липса на другар, а е моментът, когато душите ни имат възможността да си поговорят с нас самите и да ни помогнат да вземем решения за живота си.
Затова нека бъдат благословени онези, които не се боят от самотата. Които не се плашат от собствената си компания, които не търсят отчаяно нещо, с което да запълват времето си, да се забавляват или над което да размишляват.
Защото никой, който никога не остава сам, не може да опознае себе си.
А който не познава себе си, се страхува от празнотата.

Празнотата обаче не съществува. В душите ни се таи огромна вселена, която чака да бъде открита. Там е, с непокътнатата си сила, но е толкова нова и така могъща, че се боим да приемем съществуването и.
Защото, ако открием кои сме, ще трябва да се съгласим, че можем да отидем много отвъд онова, към което сме привикнали. И това ни плаши. По- добре е да не поемаме такъв риск, за да можем да си кажем: „Не направих, каквото трябваше, защото ми попречиха.”

По- удобно е. И по- сигурно. Но същевременно означава отричане на живота.
Тежко на онези, които прекарват живота си повтаряйки: „Нямах възможност.”
Защото с всеки изминал ден ще затъват все повече в кладенеца на собствените си ограничения и ще настъпи момент, когато вече няма да имат сили да се измъкнат от него и отново да съзрат светлината, сияеща над главите им.

Благословени са хората,, които казват : „Липсва ми смелост.”
Защото разбират, че вината не е у другите. И рано или късно ще се изпълнят с вяра да посрещнат самотата и нейните загадки.
И всичко ще има различен вкус за онези, които не са позволили да ги уплаши самотата, разкриваща своите тайни.

В самотата ще открият любовта, която може да е дошла неусетно. В самотата ще разберат и ще уважат любовта, която си е тръгнала.
В самотата ще могат да решат дали трябва да я молят да се върне, или ще позволят и двамата да тръгнат по нови пътища.

В самотата ще разберат, че да кажеш „ не” невинаги означава липса на щедрост и че да кажеш „ да” невинаги е добродетел.
А онези, които в момента са сами, не трябва да допускат да се стреснат от думите на дявола: „Губиш си времето.”

Или от още по- страшните думи на водача на дяволите: „Никого не го е грижа за теб.”
Божествената енергия ни слуша, докато разговаряме с хората, но също така ни слуша и когато сме притихнали и мълчаливо приемаме самотата като благословия.

И в този миг светлината и озарява всичко наоколо и ни кара да видим колко сме важни и как присъствието ни на Земята е от голямо значение за работата и.
И щом постигнем тази хармония, ще получим повече, отколкото сме очаквали.

А онези, които се чувстват потиснати от самотата, трябва да си спомнят, че в най- важните моменти от живота винаги сме сами.
Също като детето, което излиза от утробата на майка си- няма значение колко хора има наоколо, в крайна сметка то само трябва да реши дали да оживее.
Също като твореца, застанал пред своето произведение- за да може работата му да е наистина добра, той трябва да се вслуша в гласа на ангелите.

Също като деня, когато ще трябва да умрем и когато ще дойде Нежеланата гостенка – ще сме сами в най- важния и ужасяващ момент от своето съществуване.
Така както Любовта е божествената същност, самотата е човешката същност. А двете съжителстват безконфликтно за онези, които разбират чудото на живота.”

Из” Ръкописът, намерен в Акра”

Източник: https://amaranthp.wordpress.com