„Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.“
Волтер

Ревността, най-общо казано, е реакция на усещане за заплаха – „истинска“ или „въображаема“ (в повечето случаи) – към ценна за нас връзка. Тя се различава на два пункта: „нормална“ и „патологична“. „Нормалната“ ревност се основава на действителна заплаха за връзката с интимния партньор, а „патологичната“ продължава да съществува и да бъде интензивна, дори и да няма наличие на причина за това чувство. Ревността може да подсили умението ни да се самоанализираме, да разбираме по-добре партньора си и връзката ни с него. Но за този, който има или е имал интимна връзка с човек, който е бил ревнив, нещата са съвсем различни. На практика тази „теория“ за ревността е нищо в сравнение с емоционалните състояния, в които той може да изпадне.

Ревността не подминава никого. Това е емоция, която всички изпитваме в даден период от живота си. Кой не е изпитвал онова дяволско желание да запази любимия/ата си единствено за себе си? Някои хора са овладели тези импулси, а други постоянно се намират под влиянието на „зеленоокото чудовище“. Защо „зеленооко чудовище“ ли? Защото то има навика да разрушава всичко около себе си и да „убива“ хубавото. Особено когато няма почва за такива чувства, човекът, който е ревнуван, се намира в безизходно положение – няма по какъв начин да се защити, да обясни на интимния си партньор за реалната ситуация, защото всяка една негова дума ще бъде „преобразена“ и „изкривена“ така, че да пасне с теорията на ревнивеца.

Хората, които не са толкова ревниви или изобщо не ревнуват, са сигурни в себе си, имат положителна оценка за своята личност и най-важното – харесват се такива, каквито са. Другата част обикновено са хора, които са изживели разочарование и/или предателство от скъп, значим или любим човек. Предполагам, че всеки един от вас познава поне по един човек и от двете категории. Някой може дори да се познае в един от тези два профила! Общо взето, ревнивите хора смятат дълбоко в себе си, че не заслужават да бъдат обичани и че винаги ще се намери някой по-добър от тях в дадено отношение. Робуват на вярването, че ако не контролират партньора си, той ще ги зареже. А в крайна сметка ревността е точно това – начин, по който можеш да упражняваш контрол в една връзка (и за съжаление ревнивият човек не пита дали това е приятно или не). Голяма част от женската аудитория силно желаят да предотвратят контактите на гаджето си, за да не може то да се вижда с приятелите си и със странични хора. Защото може да се влюби в друга. Напълно възможно е! И няма нищо противоестествено в това. Никой не е застрахован от нищо. Други пък ревнуват както от страничните задължения на половинката си, така и от техните хобита и занимания. Много от представителките на женския пол се „самонавиват“, че ако партньорът им не мисли за тях ежеминутно, той не ги обича толкова, колкото те него.

Хората, които чувстват силна ревност от страна на половинката си, рано или късно достигат до периода, в който стават емоционално натоварени и изтощени. Не можеш вечно да се бориш срещу несъществуваща заплаха. И, разбира се, те започват да изпитват желание да прекарват повече време насаме със себе си, отколкото с него/нея. От друга страна, ревнивият човек засилва усещането си за контрол над ситуацията. Получава се един затворен кръг, от който изходът е – един от двамата трябва да се спаси от тази унищожителна ревност. За някои може би е трудно, но това е ключът към справянето с тази ситуация.

Ревността може да повлияе положително в дадена връзка, но в повечето случаи действа отрицателно. Факт е, че ако едно момче или момиче изпитва ревност към половинката си, може да го/я накара да „погледне“ връзката си и да се опита да я „съживи“ (спорно е дали се постига желаният резултат или не). Обратният случай пък със сигурност ще повлияе негативно – започва се един процес на истерична ревност и прекален собственически контрол върху гаджето, от което в крайна сметка ще пострада то. Важно е да се отбележи, че контролирана ревност не значи контрол върху партньора, а справяне със собствените си емоции (и комплекси най-вече. Това се отнася за ревнивите хора.)

Ако сте твърде ревниви, можете да си зададете следните въпроси и да се опитате да се справите с това чувство на собственост спрямо половинката ви:

– Каква ситуация е породила ревността?

– Корени ли се в миналото?

– Имало ли е случаи, в които ваше бивше гадже ви е изневерявало или ви е предавало?

– Ако не се чувствате обичани, как очаквате да повярвате и да знаете (най-вече), че половинката ви обича и е влюбена във вас?

Източник: http://psiholozi.com/