Автор: Иван Павлов, психолог, фамилен терапевт

Безспорно едно от най-емоционалните събития в живота на човек е раждането на детето му. Това е събитие, което променя драстично приоритетите на всеки член на семейството. За партньорските двойки очакващи първото си дете това е момент на огромно предизвикателство. Попитах една двойка, с която работих: “Как мислите това, че ще имате бебе как ще промени отношенията между двамата, ще ви отдалечи или ще ви сближи?“. Те отговориха без да се замислят – “Ще ни сближи“! И наистина това е генералното очакване на всички очакващи дете. Културата ни е задала определени модели за това, какво е „сплотено семейство“, който се предава от поколение на поколение.

Но истината през призмата на жизнения цикъл на семейството е, че променената конфигурация и грижата за новороденото е изпитание за близостта между партньорите. Този процес е нормативен. И не е вечен. А е етап. Важен и разбира се посвоему критичен. И ако това е първо дете и двамата ще се сблъскат с нова, непозната и предизвикателна роля, която ще трябва да усвоят в движение. В традиционните общества раждането на дете е бил значим момент, гарантиращ увеличаването на ресурсите, способстващи физическото оцеляване на цялата общност. Ако е бебето е и момче това е означавало и допълнителен ресурс. По традиция в тази епоха мъжете са оставали да живеят в семейството и след женитбата. За новороденото дете са полагали грижи всички жени в общността. Най-възрастните са напътствали и „акуширали“ на майката в буквален и в преносен смисъл. Поговорката: “За да се отгледа едно дете е необходимо цяло село“ доста добре илюстрира статуса на новороденото в тази  епоха.

Ролята на бащата е била свързана с това да работи на полето или да ловува, за да подсигури прехраната. Разпределението на родителските ангажименти са били ясни, императивни и изцяло приоритет на жените в общността. Единствено в периода на юношество мъжете са имали ключова психологическа и социална роля за съзряването на момчетата помагайки им чрез ясно разписани „мъжки“ ритуали да преминат от детството към зрелостта. Спрямо новороденото, мъжете не са имали почти никакъв родителски ангажимент. Ролята на мъжете не се променя особено и в периода на индустриалната революция и технологичен прогрес започнали преди около 350 години и характеризиращи се урбанизация и кардинална промяна в композицията на семействата. В този период двойките с деца заживяват в градовете, често откъснати от ресурсите на общността и разширеното семейство. Обособява се нуклеарното /две поколения, родители-деца/ семейство. Индустриализацията изисква мъжът да работи повече и повече /често по 12-14 часа/, за да гарантира физическото оцеляване на семейството. За новороденото  е продължавала да се грижи жената, но е имало дефицит на емоционалната и чисто практическа подкрепа на други по-опитни жени. При постоянно отсъстващ мъж в семейството /физически, но не само/, емоционалните потребности на жената започват все по-често да да се задоволяват през грижата за децата. Подобна динамика е оказвала често разрушително влияние върху отношенията в двойката. Ясното  и дефинитивно разпределение на родителските и социални роли са успявали в този критичен исторически период да предотвратят разпадането на семейството. Периодът на детството е продължавал много кратко и децата след определена възраст са започвали работа в заводите и работилниците. Животът е бил по-кратък, смъртността висока и рядко родителите за доживявали възраст, в която да се радват на внуци. Често и имало войни и епидемии. В този период се създават и първите институции за грижа за деца.

Информационната епоха промени коренно начина на живот на цялото човечество, а постави и нови очаквания към партньорската двойка и ролята на бащата. Роля, за която мъжете не бяха готови. Ако трябва да сме честни, мъжете са пълни аматьори в това да усещат физическите и емоционални нужди на новороденото.Това не ги прави по-малко чувствителни. Просто нямат развити умения и липсва практика. Трябва да са спокойни, че когато участват в грижата за бебето и малкото дете, не се конкурират с майка му, а чрез нещо ново и различно допълват тази грижа. Един естествен начин за създаване на умение е чрез подражание /поне, като начало/, а затвърждаването му изисква непрекъсната практика. От кого обаче да се научат съвременните бащи, какво е да си баща? От техните бащи! Бащи, които често почти не са присъствали в повечето от случаите в живота им. Къде физически, къде емоционално, а някъде и по двата начина.

Има разбира се много психологическа литература и наръчници за родителстване на пазара. Литература, която обаче често е писана от жени и поради остарели нагласи и възпитателни модели предимно за жени! Има съвети и насоки, които въпреки безспорната си полза не са съотносими едно към едно към мъжете.

Настъпил е етап в който мъжете ще трябва да развият уменията си да бъдат включени бащи, но не като подражават на жените си, а като да оползотворят уникалността си, учейки се през опита и грешките и другите мъже с повече  родителски „стаж“. Добра подкрепа могат да бъдат мъжките групи и образователни семинари и тренинги. Важно е, разбира се  да изпитват удоволствие от взаимодействието с децата си и да не робуват на остарели нагласи и митове. Не на последно място трябва да имат в това начинание подкрепата на партньорките си. Само тогава биха могли да са полезни за детето, за себе си и за тях.

Ученето започва през лична промяна и през това да бъдеш себе си. Това обаче би могло да е повод за напрежение и конфликти в родителската двойка, защото има много наложени, но остарели възпитателни модели. И въпреки, че много млади и съвременни майки искат партньорите им по-често да участват в грижите за бебето и малкото дете, малко са тези, които не очакват това да е единствено по техния начин. Известна „заслуга“ имат и бабите в този период, които в някои семейства диктуват „правилния“ начин за възпитание и обгрижване. Тези конфликти в следродилния период могат да отблъснат бащите и да охладят ентусиазма им. Самочувствието им в новата роля и без това е твърде чупливо, градено и то в последните десетилетия без еднозначен ролеви модел и биологични предпоставки, без наличието на хилядолетна еволюционна подготовка и приемственост на, която се осланят жените.

Пишейки за ролята на бащата в живота на новороденото и детето в съвременния свят, трябва да отчетем и настъпилите промени в социалния контекст. Все повече жени започват работа почти веднага след раждането. Все повече жени работят наравно с мъжете, а дори някои имат по-висок професионален ценз и статут. Съответно и доходи. Възникват много нови професии, а други вече нямат място. Все по-честа практика е мъжете да излизат в „бащинство“ давайки възможност на партньорките си да се развиват кариерно. Ех, ако можеше да види всички тези промени дядо ми…?! Човек, който твърдо вярваше, че гледането на деца не е мъжка работа! Но светът върви напред, а не назад! Все повече изследвания доказват за ползата за новороденото и малкото дете от това да е обгрижвано активно и ежедневно и от двамата родители. Разбира се без да се очаква  на всяка цена равенство в количеството време.

Ежедневният контакт между детето и баща му /независимо от пола/ носи много емоционална, сетивна и когнитивна полза за общото му физическо и психоемоционално развитие. Това може да става чрез най-простите и ежедневни дейности, лично време и посвещаване, поне в рамките на това време.Решаващо обаче за неговото психоемоционално и социално развитие до към втората година си остава качеството на връзката с майката му. Качеството обаче на тази връзка изграждаща бъдещата личност зависи много от качеството на връзката между майка му и баща му. И то не само за това, как дискутират  какво е правилно за възпитанието му и обгрижването му, но и как са продължили да се грижат за партньорските си отношения след раждането на детето. Раждането му носи освен радост и много напрежение и тревоги. Това е периодът на 24 часовите дежурства на майката. Период на бъзсънни нощи и умора. В някои семейства майката се отделя с новороденото в едната стая с доброто намерение да се наспи мъжът й. Ако е инцидентно това още не е проблем. Но ако се превърне в модел това го лишава от важен преживелищен опит. И ако говорим за практически съвети, една ценна инвестиция проверена в реалния живот за изграждането на характера на един „новобранец“ баща е да преживее и този етап на нощни бодърствания и „лазаретно-полеви“ предизвикателства при болест заедно с партньорката си. Така се изгражда силна емоционална връзка с детето, чувството за отговорност, самоуважение, но също така сплотява и „калява“ чрез битки родителския „генщаб“.Може за някои да звучи крайно, но не лишавайте бащите от този опит.

Игрите, общите занимания и споделено време с детето независимо от пола са незаменима инвестиция в личностното им развитие. За да се наслаждават на родителстването дълги години партньорите не трябва да забравят и интимния си живот. А той, е като огъня. Ако не се подклажда, гасне. Но за това е необходимо лично пространство, осъзнато усилие, време и взаимност. В периода на бременност бъдещата майка е претърпяла девет месеца предизвикателни за психоемоционалното й състояние и тяло промени. Промени за, които ще има нужда да се отвори защитено пространство за споделяне и подкрепа. В този период някои мъже започват да се чувстват отчуждени, самотни, тъжни и честичко гневни. Не разбират какво се случва с тях. Започват да отделят повече време на работата си и хобитата си чувствайки се често излишни в рамките на семейния живот. Ако това се превърне в тенденция, крайният резултат ще е липсващ във физически и емоционален план партньор и баща. Това допълнително може да влоши отношенията в двойката. Може да започнат да прехвърчат неизказани мисли: “Той/тя вече не ме харесва“, „Не ме желае, значи не ме обича“, “Вече не правим нещо заедно, значи не съм важен/а“. Освен, че сексуалният живот между партньорите в този период при повечето двойки се променя, настъпват и драстични промени в ежедневието, общите дейности носещи удоволствие, срещите с приятели, посещенията при роднини, личното време, изобщо, всичко е различно. И има нужда от сериозна емоционална инвентаризация и промяна. Ако двамата не намерят сили и време да говорят за това, как всеки се чувства в новата си роля, какви мисли му се завъртат в главата, какви очаквания и страхове има, това може да подложи на сериозна корозия връзката. Четенето на мисли не е работещ вариант. Говоренето без конкретни действия и от двамата, също. Периодът след раждането на бебето е критичен за отношенията в двойката, но е и уникална възможност за двамата партньори да ги развият  и обогатят научавайки за себе си и другия нещо ново чрез новите си роли. Това е и важна стъпка за емоционалното и социално израстване на съвременния мъж. Но това е сложен и дълъг процес, не е eднократен акт. И се се завърта след всяко следващо дете. По различен, но не по-малко интензивен, а понякога и драматичен начин. В този контекст, поддържането на удоволетворителни партньорски отношения е фундаментална предпоставка за практикуването и усъвършенстването на родителските умения. В един постмодерен и информационен свят с особена актуалност звучи максимата, че това да си добър родител е следствие на това да си добър партньор.

За автора на статията:

Иван Павлов  – психолог, фамилен психотерапевт. Завършва обучението си по системна фамилна психотерапия в Психосоциален институт за семейството (ПСИС) – пълен член на Камарата на тренинг институтите към Европейската асоциация по фамилна психотерапия (TIC – EFTA).Част е от екипа на (ПИСЕЛ) Психотерапевтичен институт по социална екология на личността http://pisep.org/ и екип по проект http://semeina-ekologia.Включен в Регистъра на психотерапевтите на България http://www.psychotherapy-bg.org/.Консултира на български и руски език. Работи индивидуално, с двойки, със семейства и групи. Провежда семинари по теми касаещи психичното здраве, семейните и брачните отношения, родителстването и детското развитие. За записване на консултация:   0889 27 41 14