Всичко, което правим през живота на децата си ни се връща многократно. Ако детето ни расте обичано – то ще се научи да обича. Ако усеща подкрепата на родителите си – това ще му даде крила, за да достигне и най-високите върхове.

Но има определени думи и постъпки, които възрастните често изричат или правят, без да се замислят, как те ще се отразят на силно ранимата детска душа. Никога няма да научим децата си да се държат добре, ако самите ние ги караме да се чувстват зле. Дълги години те помнят  обидните думи на техните родители. Думи, който могат да се отразят пагубно в развитието на личността им, думи които смазват самочувствието и предопределят съдбите им.

Ето кои са те:

1. Сравняване с други

Опитвайки се да мотивират децата да учат или да се развиват в една или в друга посока, родителите правят една основна грешка – сравняват ги с другите деца.

„Никола вече е на четвърта олимпиада по математика, а ти една задача не можеш да решиш!“.

Непрекъснатото съпоставяне с другите не мотивира, а напротив – кара детето да се чувства като че ли се е провалило, като губещо и недостатъчно добро. Самите ние трябва да осъзнаем, че винаги ще има някой, който ще е поне с една крачка по-напред от тях. Това не означава, че непременно трябва натрапчиво да го даваме за пример.

Всяко дете има свои собствени качества, възможности и заложби, които е добре да развиваме и изтъкваме, а не непременно да го подтикваме към това, в което са добри останалите.

2. Подценяват възможностите им

„Остави. Това не е твоя работа“

„Дай това на брат си да го направи. Той ще се справи много по–добре“

Родителите много често подценяват възможностите на своите деца. Това, обаче кара децата им да се чувстват малоценни и да губят стимул за борба и воля да се докажат.

Не отсичайте крилете им! Дайте им възможност да се докажат. Дори да не постигнат най-добрите резултати, поне ще знаят, че са опитали.

3. Неспазени обещания

Всяко дете помни, когато родителите му не спазват обещанията си.

Например: „Ако завършиш с отличен успех, аз ще ти купя ново колело!“

Мечтаната награда стимулира детето да даде най–доброто от себе си за да постигне добри резултати, но какво става, ако ние след това не спазим обещанието си?

Когато не получи обещаната награда, детето не само остава разочаровано, а разбира и каква е стойността на обещанието на родителя си. Едва ли следващия път този номер ще мине пред него. Затова, ако не смятате да изпълните обещанието – просто не го правете.

4. Лъжата

Лъжата си е лъжа, както и да я погледнем.

Най–често родителите се опитват да заблудят децата си, за да прикрият неприятна информация или печални факти, които биха разстроили по–малките.

Макар и оправдана, дори и благородната лъжа може да се бъде повод за конфликт или „пример за подражание“. Например то започва да мисли така: “Те ме излъгаха и аз ще ги излъжа!” и това е най-малкото, което можем да очакваме от детето в този случай.

5. Предателство

Децата не забравят, когато са били предадени.

Разкриването на дълбоко пазена тайна, предпочитането на някой друг, дори и това да е само под формата на игра. Тези постъпки могат да се отразят много отрицателно върху детето. То започва да се чувства предадено и трудно би доверило своите тайни отново.

6. Незачитане на мнението

Повод за пререкания между родители и деца е нежеланието на по–възрастните да се съобразят с мнението на своите деца. Подрастващите имат свое собствено мнение за мода, стил, прически и т.н., които често не съвпадат с това на родителите им. Те от своя страна не спестяват унизителни забележки като например:

“Така ще ходиш облечен/а, когато сам/а започнеш да изкарваш парите си!“

“Ти все още не знаеш какво искаш! “

“Докато живееш в моя дом ще правиш каквото аз казвам! “

7. Безразличие

Това може би е една от най–фаталните и болезнени грешки, които родителите допускат.

По този повод, японски учен представи нагледно пред целия свят един прост опит с растения. Той посадил три еднакви растения в отделни саксии.

Всяка сутрин обсипвал с внимание и грижи първото растение – милвал го, говорил му мили думи.

На второто растение, той крещял и го обиждал с най-груби думи.

Третото растение дори не поглеждал.

След време от първата саксия се появило много красиво цвете. Второто растение било абсолютно изсъхнало, а третото семенце така и не поникнало.

Децата в голяма степен приличат на тези растения, а родителите жънат това, което сами са посадили и отгледали.

Обичайте, подкрепяйте и разбирайте своите деца!

Преди да изречете обида – пребройте до десет. После си представете, как бихте се почувствали, ако сте в ролята на детето?!?