Слушането е една от петте сетивни функции. Но чуването е изкуство.
– Франк Тайгър
„Дори не чуваш какво ти говоря!” Познати ли са ви тези думи? Има ли човек, който никога не е бил обвиняван, че не чува? Фрустриращо е да говорите на някой, който не възприема.
Неспособността ни да чуваме се отразява във всички ваши отношения. Тя прекъсва връзката както затворената телефонна слушалка.
Представете си да говорите по телефона и събеседникът ви само да слуша. Няма ли да се почувствате неудовлетворени? Какъв е смисълът да говорим, ако не можем да чуем другия? Какъв е смисълът да слушаме, ако не се интересуват какво искаме да кажем?
Ясно е, че удовлетворителното общуване изисква две страни, изисква да говорим и да се изслушваме.
Има множество причини, поради които да откажем да чуем някого:
- Не оценяваме това, което ни казват
- Отказваме да слушаме, защото не ни изслушват
- Отказваме да слушаме, защото сме критикувани
- Не слушаме, защото нямаме навика да обръщаме внимание на хората
- Спираме да слушаме, защото усещаме, че другият човек няма да спре да говори
- Не слушаме, защото смятаме, че знаем всичко и никой не може да ни каже нищо ново
- Имаме усещането, че никога няма да дойде нашия ред
- Не слушаме, когато не можем да понесем емоционално това, което ни казват
- Не слушаме, защото смятаме, че ако слушаме, трябва да изпълним това, което ни казват
Ако са ви казвали, че не умеете да изслушвате, прегледайте отново горния списък.
Говоренето и слушането вървят ръка за ръка. Говоренето е даване на информация; слушането е получаване на информация.
– „The Power of Receiving“, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова
Източник: https://love-aholic.com