Съставката присъства във всяка пакетирана храна.
Хората все по-често започват да обръщат по-голямо внимание на това, с което се хранят. Поради тази причина обръщаме повече внимание и на надписите по етикетите.
Но вероятно малцина успяват да разберат какво точно пише, тъй като етикетът прилича повече на химична таблица, отколкото на описание…
Преди време ви запознахме с опасните добавки в храната ни, а сега ще ви дадем яснота по въпроса със съставката соев лецитин.
Какво точно е соев лецитин?
Оказва е, че това е веществото, което всекидневно поглъщаме с всякакви пакетирани храни, предимно сладки. Почти всички десертчета, шоколади и кексчета съдържат соев лецитин (E322). Като цяло, хранителната индустрия, и в частност пакетажите, употребяват в големи количества от съставката. Тя е евтина, поддържа продукта за по-дълго време, и също така се определя като ГМО, с голяма опасност за организма.
Свойството на лецитина е да задържи смесени водата и мазнините. По този начин запазва продуктите по-дълго време и срокът има на годност се увеличава значително. Например, обработени по този начин, сладките изделия се запазват повече време, тъй като какаовото масло и шоколадът остават смесени и не се отделят едно от друго.
Лецитинът (Е322) е субстанция с естествен растителен произход, която се характеризира със силни повърхностно-активни свойства. Името на добавката идва от гръцкия език и означава “яйчен жълтък” (“лекитос”), поради факта, че именно в него се съдържа най-много лецитин. Названието му е дадено през 1805 година от френския учен Морис Гоблей, който открива веществото.
В производствената сфера, лецитинът се получава от промишлени отпадъци, соево масло и други продукти от соя. До 1939 година съставката се е смятала за отделен продукт и се е изхвърляла. След това, обаче, са открити множество начини да бъде използвана в хранително-вкусовата промишленост.
Причините да отбягваме соевия лицетин:
На първо място, трябва да знаем, че ГМО, което е потенциална заплаха за организма на човек, има доста голямо приложение в соевия лецитин. Соята, в 2/3 от случаите, е с ГМО произход. Освен това, соята съдържа изофлавоноиди и токсини, които причиняват проблеми с щитовидната жлеза, влияят на менструалния цикъл и образуват хормонален дисбаланс.
Соята съдържа и фитична киселина, която може да блокира абсорбирането на важни за организма минерали – желязо, магнезий, калций, цинк и мед.