„…Четири години по-късно се опознахме по-добре и веднага се почувствахме най-добри приятели. Колкото повече го опознавах, толкова повече му се възхищавах и си мислех колко истински прекрасен човек е той! Това е отговорът.

Търсете любов, която с времето става по-силна, в която все повече се възхищавате един на друг и взаимното ви доверие укрепва от бурите и сътресенията. С този човек аз разбрах,че за мен е възможно да изпитам душевна близост и радост. Винаги съм мислила, че тъкмо от това се нуждая, че това е моят личен знак за сродна душа. Сега мисля, че това са знаците за всички нас, но ние се отчайваме, когато не можем да ги намерим и се примиряваме с по-малко. Как да се осмелим да търсим душевна близост и радост, когато най-доброто, което можем да намерим, е някакъв сладникав любовник и примирено спокойствие?

И все пак дълбоко в душите си знаем, че страстта охладнява, че примирението се превръща в незнайно откъде дошла тъга и започват да ни преследват въпросите: Това ли е любовта на моя живот, нима това е всичко, заради това ли съм се родил на земята?

Дълбоко в сърцата си ние знаем, че има и нещо повече и копнеем за човека, който така и не сме открили. Затова и толкова често се случва единият от двамата да се опитва да се развива, да върви нагоре, а другият да го дърпа надолу. Единият върви напред, другият иска на всяка цена за всеки две стъпки напред, да го принуди да направят три назад. Тогава си помислих, че най-добре е да се науча да бъда щастлива сама, с моите приятели и моята котка. По-добре е да чакам сродната душа, която никога не идва, отколкото да се примирявам с тези скучни компромиси.

Сродната душа е човекът, който има ключалки, съответстващи на твоите ключове, и ключове, които съответстват на нашите ключалки. Когато изпитаме доверие и отворим ключалките, нашият истински Аз излиза и ние можем да бъдем напълно искрено такива, каквито сме, можем да бъдем обичани за онова, което сме, а не за онова, което претендираме да бъдем. Всеки открива най-доброто у другия. Каквото и да става наоколо ни, ние се чувстваме сигурни с този човек в нашия рай.

Сродната душа е човекът, който споделя с нас най-дълбоките ни копнежи, нашето чувство за посока. Ако сме като два балона, насочени нагоре, шансът да сме намерили верния човек е много голям. Нашата сродна душа е човекът, който вдъхва живот на живота….”

из „Мост пред вечността“,
Ричард Бах