Животът е най-голямата ценност. Той е дар за човека и от него зависи как ще бъде изживян. Важен е изборът, който ще бъде направен. Важно е личността, която прави този избор, да бъде водена от собствената си воля, да не позволява пред нея да бъдат поставяни ограничения, да съумее да съхрани най-ценното си човешко право – свободата.

Отделният човешки живот е един миг от вечността. Той наистина може да премине за човека като миг, ако съзиданието, борбата, съмнението, търсенето, откривателството го съпътстват в житейския му път, свързани с избора му. Страшно е, ако човек заживее в сянката на своя егоизъм, ако се затвори в своя малък свят, ако неотправя очи към слънцето, към широките простори, към необятния свят на човешките мечти. Опасна е тази сянка за този, който е направил такъв житейски избор, защото, без да съзнава, той се самопогребва, опустошава душата си. Опасна е тази сянка и защото егоистът може да скрие слънцето в живота на другите.

Изборът в живота трябва да е свързан със съзиданието, с борбата, с вярата. Тогава би оставил усещането за достойно изживян живот. Трудно е не само да избереш, още по-трудно е да останеш верен на избора си. За това биха спомогнали дързостта,непоколебимостта, вярата в целите, надеждата за тяхната реализация и любовта. Любовта към всичко, което върши в мир със себе си. А любовта е в основата на всичко стойностно и велико.

Още по Страшно е, когато човек осъзнае, че годините са преминали, а няма нищо, което да остави след себе си, защото е бил устремен единствено към собственото си благополучие.

из “Какво ще кажат хората?” (есе)

Източник: https://ezoart.net