И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов… Може! И точно това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен.

Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така – проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение.

Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани, поради излишък на житейски опит.

Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.

Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.”

Автор: Ромен Гари