Редица научни изследвания продължават да показват, че здравето, качеството на живот и дори самата продължителност на живота са дълбоко повлияни от умственото и емоционалното ни състояние. Новопоявилата се сфера на медицината за комплекса ум-тяло обяснява как нашите мисли и емоции могат значително да засегнат функциите на мозъчната, ендокринната (хормоналната) и имунната система. Това влияние се реализира посредством химически агенти, наречени невропептиди, които се отделят при всяка наша емоция. По този начин състоянието на стрес може да доведе до значителни промени във физиологията и да допринесе за широк диапазон от болести – от рак и сърдечносъдови заболявания до астма, депресия и язва.

Дишането се е доказало като ефективно средство за освобождаване на токсини и стрес от организма. То носи яснота и фокусиране на ума, играе важна роля за нашето физическо и емоционално състояние. Над 80 % от емоционалните и физическите токсини в тялото се изхвърлят чрез дишането. Но все още по- голямата част от хората използват едва 35 % от капацитета на белите си дробове.
Дишането може да се смята за най-важната функция на организма, защото от нея безспорно зависят всички останали. Човекът може да живее известно време без ядене, по-малко време без вода, но без дишане неговото съществуване може да продължи само няколко минути. Животът на човека зависи не само от дишането, но до голяма степен и от правилните навици на дишане, които трябва да му осигурят съвършена жизненост и имунитет срещу болестите.
Един интелигентен контрол върху акта на дишане ще удължи дните ни върху Земята, като ни осигури увеличена жизненост и съпротивителни сили, а от друга страна, неразумното и немарливо дишане ще съкрати живота ни, намалявайки нашата жизненост и оставяйки ни уязвими към болестите.

С помощта на описаното по-долу пълно или ритмично дишане човек може да доведе себе си до една хармонична вибрация с природата и да подпомогне разгръщането на своите скрити възможности. Контролираното дишане може не само да излекува заболяванията, но и на практика да помогне на човек да се справи със страха, тревогите и с по-нисшите емоции.

ПЪЛНО ДИШАНЕ (“пълно йогистко дишане”­)
Пълното дишане включва в действие целия дихателен апарат, всяка част на белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. На този дихателен метод реагира целият дихателен организъм и с минимален разход на енергия се постигат максимални резултати. Гръдната кухина се разширява до нормалните си размери във всички посоки и всяка част от дихателния механизъм върши своята естествена работа и функции. Една от най-важните характеристики на този метод на дишане е фактът, че дихателните мускули функционират в пълна степен, докато при другите форми на дишане се използва само една част от тези мускули.
КАК ДА ОВЛАДЕЕМ ПЪЛНОТО ДИШАНЕ
Пълното дишане не е нещо принудително или неестествено, а точно обратното, представлява връщане към първичните принципи, връщане към Природата. Пълното дишане не изисква непременно цялостното изпълване белите дробове с въздух при всяко вдишване. Човек може да вдишва нормално количество въздух, използвайки метода на пълното дишане и на разпределение на вдишания въздух до всички части на белите дробове, независимо дали количеството е голямо, или малко. Той обаче трябва да изпълнява по няколко серии на пълно дишане с напълване до край на белите дробове по няколко пъти на ден, когато му се отдаде възможност за това, за да поддържа системата в добро състояние и ред.

УПРАЖНЕНИЕ

Следното упражнение ще ви дадат ясна идея за това какво представлява пълното дишане.
Заемете стоеж или седеж с изправен гръб. Дишайки през носа, вдишайте равномерно и напълнете най-напред долната част на белите дробове, което става чрез задействането на диафрагмата: тя се спуска надолу и упражнява умерен натиск върху коремните органи, избутвайки напред предната стена на корема. След това напълнете средната част на белите дробове, изтласквайки навън долните ребра, гръдната кост и гърдите. След това напълнете горната част на белите дробове, издавайки горната част на гърдите, като по този начин повдигнете гърдите, и включете горните шест или седем двойки ребра. В края на движението долната част на корема ще бъде леко прибрана навътре, като това движение осигурява на белите дробове една опора, а освен това спомага за напълването на тяхната най-горна част. При първо четене може да ви се стори, че това дишане се състои от три отделни движения. Това обаче изобщо не е така. Вдишването е непрекъснато, цялата гръдна кухина, от разположената долу диафрагма до най-високата точка на гърдите в областта на ключиците, се разширява с равномерно движение. Избягвайте сериите от накъсани вдишвания и се стремете да постигнете едно равномерно, непрекъснато действие. Съвсем скоро практиката ще надделее над тенденцията към разделянето на вдишването на три отделни движения и ще доведе до равномерно, непрекъснато вдишване. След известен период на упражняване ще можете да изпълните вдишването за няколко секунди. В началото е много полезно, ако правите това упражнение пред голямо огледало, като поставите ръцете си да легнат леко върху корема, така че да можете да усещате всички движения и да си представите, че белият ви дроб е чаша, която постепенно пълните с въздух. Вдишвайте през носа и издишвайте през устата – корем, диафрагма, гърди.
Човек, който практикува пълното дишане, ще развие истински широки гърди, а и човекът с тесни гърди може да ги развие до нормални пропорции, просто като пожелае да възприеме този начин на дишане. В повечето случаи настинките могат да бъдат предотвратени чрез практикуване на едно малко по-енергично пълно дишане, когато чувствате, че сте прекалено уязвими. Когато ви е студено, дишайте енергично в продължение на няколко минути и ще почувствате една топлина в цялото си тяло. Повечето настинки могат да се излекуват с помощта на пълното дишане и частично гладуване в продължение на един ден.

ДИХАТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ НА ЙОГИТЕ

Сега ще изложим три начина на дишане, твърде популярни сред йогите. Първият е добре познатото очистително дишане, на което най-вече се приписва голямата белодробна издръжливост на Йогите. Обикновено те завършват всяко дихателно упражнение с това очистително дишане. Ще опишем и упражнението за обновяване на нервите, предавано от векове между йогите, упражнение, което никога не е било подобрено от западните учители по физическа култура, макар някои от тях да са го „взели на заем” от учителите по Йога. Ще приключим главата с гласното дишане, на което, до голяма степен, се дължи вибриращият мелодичен и красив глас на източните Йоги.

1. ОЧИСТИТЕЛНО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ
Йогите имат едно любимо дихателно упражнение, което прилагат винаги, когато почувстват нужда да проветрят и изчистят дробовете си. Те завършват много от своите дихателни упражнения с това дишане и тук ние следваме същия метод. Това очистително дишане проветрява и изчиства белите дробове, стимулира клетките, усилва дихателните органи и изобщо допринася за поддържането на здравето в добро състояние, като при това освежава целия организъм. Оратори, певци и т. н. ще намерят упражнението много полезно, заради почивката, която то осигурява на уморените им дихателни органи.
1) Поемете дълбоко дъх.
2) Задръжте въздуха за няколко секунди.
3) Свийте устните все едно, че ще свиркате (но без издуване на бузите), и издишайте енергично малко въздух през отвора им. Задръжте събрания въздух още един момент и веднага след това отново издишайте енергично малко въздух. Така издишайте на малки „порции”, докато целият въздух не бъде издишан. Помнете, че издишването трябва да става много енергично през отвора на устните.
Ще забележите, че това дишане действа много освежаващо, когато човек се чувства уморен или „съсипан”. Дори само един опит ще ви убеди в неговата резултатност. Трябва добре да го разберете и да го упражнявате усърдно, за да го овладеете напълно и да можете да го изпълнявате естествено и без усилие.

2. ЙОГИСТКО ДИШАНЕ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА НЕРВИТЕ
Това упражнение е високо ценено от йогите, които го смятат за едно от най-силните познати средства за стимулиране и освежаване на нервите. Неговата цел е да стимулира нервната система, да развие силата, енергията и жизнеността на нервите. Това упражнение въздейства на важни нервни центрове, които от своя страна стимулират и зареждат с енергия цялата нервна система, като изпращат по-силен поток от нервна сила към всички части на тялото.
1) Застанете изправени.
2) Вдишайте както при пълното дишане и задръжте въздуха.
3) Протегнете ръцете право пред вас, като ги държите малко увиснали и отпуснати, с прилагане на напрежение само колкото да ги поддържате в това положение.
4) Бавно приближете китките към раменете, като постепенно свивате мускулите и нагнетявате сила в тях по такъв начин, че когато стигнат до раменете, юмруците да са толкова здраво стиснати, че да се чувства треперене.
5) Дръжте мускулите напрегнати, протегнете бавно юмруците напред и бързо ги върнете назад все още напрегнати (няколко пъти).
6) Енергично издишайте въздуха през устата.
7) Направете очистително дишане.
Ефикасността на това упражнение зависи, преди всичко от бързината, с която юмруците се връщат назад, от напрежението на мускулите, и, естествено – от степента на изпълване на белите дробове с въздух. За да се оцени това упражнение, трябва да се пробва. То няма равно на себе си като „ободрител”, както го наричат нашите западни приятели.

3. ГЛАСОВО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ
Йогите използват и една форма на дишане за развитие на гласа. Те се отличават с възхитителен, силен, приятен, ясен и изумително резониращ като тръба глас. В резултат от практикуването на това особено дихателно упражнение, те са придобили този мек, приятен, прекрасен и изразителен глас. С времето това упражнение ще даде на практикуващия глас с описаните качества (ако той го изпълнява с упоритост и постоянство). Трябва обаче да отбележим, че този начин на дишане трябва да се използва само като упражнение, а не като обичайна форма на дишане.
1) Вдишайте по метода на пълното дишане през ноздрите много бавно и продължително.
2) Задръжте въздуха няколко секунди
3) Изтласкайте въздуха енергично на един дъх през отворената уста.
4) Осигурете почивка на дробовете посредством очистителното дишане.
Без да се задълбочаваме в теориите на йогите относно произвеждането на звука при говора и пеенето, ще кажем, че опитът ги е научил, че тембърът, качеството и силата на един глас зависят не само от органите на гърлото, но и от лицевите мускули, които имат голямо значение. Някои хора с широк гръден кош произвеждат само слаб звук, докато други с относително тесен гръден кош издават звуци с изненадваща сила и качество.
Ето един интересен експеримент, който си заслужава да опитате:
Застанете срещу огледало, свийте устни и свирнете, като наблюдавате формата на устата и общия израз на лицето си. Веднага след това пейте или говорете по обичайния си начин и ще забележите разликата. След това се върнете към свиренето за няколко секунди и после, без да променяте положението на устните и на лицето си, изпейте няколко тона и ще констатирате колко вибриращ, звучен, бляскав и красив тон ще получите.

из  „Науката за дишането” – Йоги Рамачарака