Всеки иска да е приет от другите, разбран, подкрепян, защитен. Нуждата от одобрение е част от човешкия живот и протича в три основни кръга. Всеки кръг дава възможност да изградим своето здравословно равновесие между това да бъдем себе си и да се съобразяваме с другите. Когато равновесието е нарушено, човек страда. Да постигне своя баланс в нуждата си от одобрение е основна жизнена задача на всеки човек и определя до голяма степен как се чувства със себе си и с другите:

Дали смее да последва собствените си желания или не смее да разочарова другите? Дали вярва в себе си или повече вярва в другите? Дали ще предаде собствената си мечта, за да сбъдне мечтата на друг? Дали може да бъде себе си – такъв, какъвто е и дали може да приеме другите – такива, каквито са.

Първи кръг – родителите

В началото на своя живот ние сме силно зависими от родителите си, не само за физическото си оцеляване, но и емоционално. Когато сме малки, нашите родители са целия ни свят, те са нашите „богове“ и тяхното мнение граничи със закон, тяхната гледна точка – с безспорна истина, тяхното желание – с нашето желание. Идентификацията е на много равнища.

Така, у малкото дете има огромна потребност да се хареса на родителите си, да отговори на техните очаквания, да бъде прието от тях, да бъде „добро“ според техните представи, нужди и желания. Детето бързо научава кое поведение му носи похвали и емоционална подкрепа, кое поведение прави родителите му щастливи. В резултат на това, то се стреми все повече към поведение, което му осигурява положителното отношение на родителите и всички положителни емоции, свързани с това.

Втори кръг – приятелите

Времето минава и ние порастваме. Постепенно се дистанцираме от родителите, от тяхната гледна точка и желания. В нас се поражда нуждата да се разграничим от родителите, но се появява и друга потребност – да бъдем приети от своите връстници, да бъдем част от група хора на нашата възраст, с които споделяме общи интереси и които ни разбират. Разбират през какво минаваме, какво преживяваме, какво ни вълнува, какво ни плаши – и в тези отношения ние откриваме близост, сродство и споделеност, от които имаме силна потребност, които желаем от сърце и които ще ни липсват, ако загубим.

И така, вече родителите не играят главната роля, но ние все още търсим одобрение – от своите приятели, които трябва да ни харесват и одобряват. По този начин одобрението на нашата приятелска група става от особена важност за нас и кореспондира с отношението, което имаме към себе си.

Трети кръг – партньорът

След време у нас се заражда потребността от интимност. Започваме все по-старателно да се грижим за външния си вид и впечатлението, което оставяме у срещуположния пол, защото за нас е важно да открием човека, с когото да изживеем своята голяма любов. Още докато го търсим и след като го открием, ние се съобразяваме с този човек – повече или по-малко неговото мнение и отношение имат голяма роля в нашия живот.

Ако сме открили своя баланс, тази връзка с другия ще ни помогне да открием повече за себе си (да отстояваме и изразяваме себе си, да си позволяваме себеизява и в същото време да позволяваме изява на партньора си), но ако балансът е нарушен, ние прекалено много или прекалено малко ще се съобразяваме със своя партньор: ще потискаме своята себеизява или неговата; ще отстояваме твърде малко или твърде много себе си; ще потискаме желанията си или тези на своя партньор.
Кръговете са символични, а не буквални и следва да се тълкуват разширено, както и при всеки отделен човек се разкриват по различен начин. Целта е да осъзнаем, че във всеки етап на живота си, ние имаме потребност да се харесаме на някого и да бъдем одобрени. Понякога осъзнаваме това, понякога не. Много хора привидно нехаят за мнението на другите или няма конкретен човек, чието одобрение търсят, но ако разгледат честно своя живот, откриват сфера, в която са зависими от мнението на околните, дори и да го прикриват. Може да изглеждат като имунизирани срещу нуждата от одобрение: сякаш сами са си достатъчни и чуждото мнение рядко ги вълнува. Понякога това е само на повърхността и показва единствено външната страна на нещата. Как изглежда човек и какво се случва вътре в него понякога са съвсем различни неща. По този начин може да изглежда, че човек не търси одобрение, но всъщност дълбоко в себе си е зависим от конкретен образ, към който се придържа на всяка цена, дори на цената да върви срещу собствените си желания и нужди.

Зависимост

Одобрението на другите е толкова надценено, че понякога води до зависимост. Може да намери проява във всяко малко действие – от купуването на блуза в магазина (която избираме през погледа на другите, а не според собствения си стил), през писането на служебен имейл (който проверяваме 130 пъти за грешки) и изпълняване на поставена задача (за която се престараваме и сме обсебени как ще я приемат другите и дали няма да ни отхвърлят) до пълно обезличаване и пренебрегване на своята индивидуалност. Трудно е да се поставят точни граници кое е здравословно съобразяване с другите и кое потъпква личността.

В някои случаи имаме хармонично уважително отношение, което ни развива и обогатява, в други случаи граничи с престъпление към себе си, потискане и осакатяващо блокиране на импулси, които не признаваме поради страх какво ще помислят другите и дали ще престанат да ни харесват. Равновесието е крехко и много индивидуално.

Здравословните граници

Като всяко друго нещо, одобрението има своите здравословни граници и е задача на всеки човек да открие своите.

Ключ към пълноценни взаимоотношения със себе си и другите е да открием доколко и кога е редно да се съобразяваме с околните, с тяхното мнение и желания и кога това съобразяване се превръща в мазохистично и ограбващо.

Животът на всеки човек се върти както около него, така и около другите.

Да бъдем приети в своя кръг от важни хора е прекрасно, но не и ако плащаме твърде висока цена: като жертваме собствените си потребности, желания, копнежи. Важно е да разберем, че в себе си носим нуждата от одобрение и да открием навреме как се проявява тази нужда в живота ни – конструктивно или осакатяващо.

Колкото и индивидуално да протича при всеки, понякога има явни индикации, че сме престъпили здравословната си граница.

Отделете 5 минути и помислете честно:

Каква част от вашия живот е за вас и каква част е за другите?
Колко от ежедневните ви действия идват от собствените ви стремежи и колко са плод на нуждата да задоволявате очакванията на околните?
Колко от времето ви е посветено на вашите собствени представи за живота и колко време сте отделили да отговаряте на чуждите представи за вашия живот?
Можете ли да се погрижите за собствените си нужди или на първо място стоят другите?

Пример за прекрачване на здравословната граница: някои хора силно вярват, че техният живот трябва да е посветен на другите. Развиват синдрома „Майка Тереза” или се вживяват усърдно в ролята на Спасител. Неспособни да отстояват своята личност и да последват мечтите си, техният живот се превръща в подлога за другите и протича под непрестанния стремеж да задоволяват чуждите желания, потъпквайки своите. Неспособни да се погрижат за своите нужди, те често дори не се сещат или не осъзнават своите собствени пориви и вътрешни търсения. Осъзнаването на собствените си желания се съпътства с чувства на вина и срам, а усещането, че правят нещо смислено и значимо е само, когато правят нещо за другите.

Нуждата от одобрение има различна динамика и фокус в живота на всеки човек. Това не е просто желанието да се харесаш. Зад него стоят базови потребности, вътрешни конфликти, основни форми на страх. Одобрението е важна част от нашия вътрешен свят. Дори да не се вижда на пръв поглед, голяма част от човешкото поведение, често несъзнателно, е в резултат на нуждата от одобрение.

Ако открием своя баланс, взаимоотношенията с другите стават по-хармонични и леки. Ако балансът е нарушен, взаимоотношенията с близките хора (а понякога и с непознати) могат да са доста изтощаващи, конфликтни и изтормозващи за двете страни.

Разбиране

Няколко страници не могат да изчерпят темата за нуждата от одобрение – как се проявява, как протича и как да се освободим от зависимостта, ако имаме такава. И все пак, ако трябва да обобщим, то разбирането на въпроса преминава през осъзнаването на няколко неща:

1. Винаги ще има хора, които няма да харесваме и които няма да харесват нас. Никой не е перфектен и не е нужно да бъде. Имате право да не сте перфектни. Позволете го на другите и го позволете на себе си.

2. Често търсим одобрението на другите, само защото сами не одобряваме себе си. Отделете време да разберете какво мислите за себе си (честно), защото каквото и да мислят другите, то няма да замени вашето собствено отношение. Разберете, дори целият свят да ви одобри/хареса, вие няма да сте щастливи, ако сами не се одобрявате.

3. Търсим одобрението по различни причини: за да се чувстваме защитени, сигурни, обичани, разбрани. За да не бъдем отхвърлени, изоставени, изолирани, самотни. Сферите, в които търсим одобрение са нашите най-чувствителни, най-болни места: там, където са най-големите ни страхове и несигурност, но и най-големите възможности да се развиваме.

Мария Николова
Източник: http://kymsebesi.blogspot.com