Една от последните публикации на Еко, написана две години преди смъртта му.

Умберто Еко, пред списание „Л’Еспресо“

„Внуко, учи наизуст“

Скъпи мой внуко,
Не бих искал това писмо да звучи прекалено назидателно, в духа на Де Амичис*, и да проповядва любов към ближния, към родината, човечеството и други подобни. Ти нe би му обърнал внимание (вече си голям, а аз съм прекалено стар), защото ценностната система толкова се е променила, че препоръките ми може да се окажат неуместни.

Искам да ти дам само един съвет, който можеш да приложиш на практика още сега, докато ползваш таблета си. Няма да те посъветвам да го зарежеш – не от страх да не ме помислиш за глупав старчок, а по-скоро защото и аз имам таблет. Мога само да те посъветвам да не отделяш прекалено много време на стотиците порно сайтове, които демонстрират сексуални игри между две човешки същества или между човек и животно. Не вярвай, че сексуалните отношения се свеждат към тези доста монотонни действия. Тези сцени са замислени, за да те накарат да си останеш вкъщи, вместо да излезеш навън и да се запознаеш с истински момичета. (Предполагам, че си хетеросексуален. В противен случай адаптирай препоръките ми към своя случай.) По-добре гледай момичетата в училище или когато си играеш навън. Повярвай ми, имам известен опит (ако само наблюдавах сексуални игри на компютъра, баща ти нямаше да се роди, пък и теб нямаше да те има).

Но не за това исках да си поговорим, а за болестта, която порази твоето и предишното поколение, понастоящем учещо в университета. Имам предвид загубата на паметта.

Вярно е, че ако поискаш да научиш кой е Карл Велики или къде се намира Куала Лумпур, можеш да го направиш с едно натискане на копчето благодарение на интернет. Прави го, когато е необходимо, но се опитвай да запомниш това, което си научил, за да не го търсиш отново, когато тези знания ти потрябват, например за някой проект в училище. Лошото е, че когато знаеш, че компютърът може веднага да отговори на всеки твой въпрос, губиш желание да помниш каквато и да е информация. То е все едно да научиш, че можеш да стигнеш донякъде с автобуса или с метрото – голямо улеснение и удобство, когато бързаш – и да решиш, че повече няма нужда да ходиш пеша. Но ако престанеш да го правиш, скоро ще трябва да се придвижваш с инвалидна количка. Да, знам, че спортуваш и умееш да управляваш тялото си, но да се върнем към мозъка ти.

Паметта прилича на мускулите на краката ти. Ако престанеш да я упражняваш, тя скоро ще се влоши и – да си го кажем направо – ще се превърнеш в идиот. Освен това всички сме изложени на риска на стари години да се разболеем от болестта на Алцхаймер. Един от начините да го избегнем е непрекъснато да упражняваме паметта си.

Ето я моята рецепта. Всяка сутрин научавай наизуст някое кратичко стихотворение, както ни караха нас като деца. Може да си направиш състезание за най-добра памет с приятелите си. Ако поезията не ти харесва, можеш да се стремиш да запомниш съставите на футболните отбори, както и техните играчи от миналото. Представи си, още помня имената на футболистите на Торино, които загинаха в самолетната катастрофа на хълма Суперга през 1949 г.: Бачигалупо, Баларин, Марозо и т.н. Състезавайте се кой помни по-добре съдържанието на прочетените книги (имената на героите, отплавали да търсят острова на съкровищата на борда на „Eспаньола“? Скуайър Трилони, капитан Смолет, доктор Ливзи, Джон Силвър, Джим…). Провери дали приятелите ти помнят имената на слугите на тримата мускетари и д’Артанян (Гримо, Базен, Мускетон, Планше)… А ако не ти се четат „Тримата мускетари“ (нямаш представа колко много ще загубиш!), опитай нещо подобно с някоя друга книга.

Може да ти изглежда като игра, пък и наистина е така, но ще видиш как главата ти ще се напълни с персонажи, истории и най-различни спомени. Може да ме попиташ защо навремето наричаха компютъра електронен мозък. Причината е, че той е замислен по модела на твоя (нашия) мозък, но в човешкия мозък има повече връзки, отколкото в един компютър. Мозъкът е твоят личен компютър, който винаги е с теб и възможностите му се увеличават с помощта на упражнения. А лаптопът на бюрото ти с времето ще става все по-бавен и след няколко години ще се наложи да ги смениш. Твоят мозък може да ти служи и когато станеш на 90 години. При това, стига да го упражняваш редовно, на 90 ще помниш много повече неща, отколкото помниш сега. Пък и той е напълно безплатен.

Освен това съществува и историческа памет, която не е свързана с фактите от твоя живот или с това, което си прочел. Тя съхранява събитията, случили се преди твоето раждане.

Днес, ако отидеш на кино, трябва да отидеш в предварително обявения час и да гледаш филма от самото начало. Когато той започне, някой сякаш те води за ръчичка и ти обяснява какво става. По мое време човек можеше да влезе в салона по всяко време, дори по средата на някой филм. Тогава се налагаше сам да се досети какво се е случило, преди да започне да гледа. А когато филмът започнеше отначало, зрителят можеше да провери дали правилно е възстановил събитията от началото на филма до съответния момент. И ако ти се приискаше много, можеше да останеш и да го гледаш пак.

Животът е нещо като да гледаш филм по моя начин. Раждаш се в някакъв момент, преди който вече са се случили много събития в продължение на стотици хиляди години. Важно е да знаеш какво се е случило преди раждането ти. Това е необходимо, за да разбереш защо днес стават много други събития.

Училището би трябвало да те научи да запомняш онова, което се е случило преди ти да се появиш на този свят, но не му де отдава особено. Проучванията показват, че днес младите, дори студентите, дори онези, които са родени през 1990 г., не знаят, а може би и не искат да знаят, какво е ставало през 1980 г., да не говорим за случилото се 50 години по-рано. Статистиката сочи, че когато младите ги питат кой е Алдо Моро**, те отговарят, че той е ръководил „Червените бригади“, а в действителност той е бил убит от членовете на тази нелегална радикална лява организация.

Дейността на „Червените бригади“ за мнозина си остава тайна, макар че те бяха на политическата сцена само допреди трийсетина години. Аз съм роден през 1932 г., десет години след идването на фашистите на власт, но знаех кой е бил премиер по време на Похода към Рим. Може би във фашисткото училище ми разказаха за това, за да ми обяснят колко глупав и лош е бил този министър („страхливецът Факта“), свален от фашистите. И така да е, все пак знаех какво се е случило.

Но да оставим училището. Днешната младеж не познава киноактрисите отпреди двайсетина години, а аз знаех коя е Франческа Бертини, която беше се снимала в нямото кино двайсет години преди моето раждане. Може би причината е, че прелиствах старите списания, струпани в мазето на къщата ни. И на теб предлагам от време на време да го правиш, защото това помага да разбереш какво се е случвало, преди да се родиш.

Но защо е толкова важно човек да познава събитията от далечното минало? Защото често пъти това знание помага да разбереш хода на настоящите събития. Освен това във всеки случай, също като запомнянето на съставите на футболните отбори, това помага да обогатиш паметта си.

Имай предвид, че можеш да тренираш паметта си не само с помощта на книги и списания, но и с помощта на интернет. Той може да послужи не само за приказки с приятели, но и за изучаване на световната история. Кои са били хетите? А камизарите? Как са се казвали трите кораба на Колумб? Кога са измрели динозаврите? Ноевият ковчег имал ли е кормило? Как се е наричало животното, от което е произлязъл бикът? Преди сто години тигрите повече ли са били, отколкото днес? Какво знаем за Малийската империя? Кой е човекът, разказал за нея? Кой е бил вторият папа в историята? Кога е създаден Мики Маус?

Бих могъл да задавам въпроси до безкрай и те биха се превърнали в прекрасни теми за проучвания. Всичко това трябва да го помним. Ще мине време, ще остарееш, но ще чувстваш, че си изживял хиляди животи, все едно си участвал в битката при Ватерло, присъствал си при убийството на Юлий Цезар, бил си на мястото, където Бертолд Шварц, смесвайки различни вещества в опит да добие злато, случайно изобретил барута и взривът го подхвърлил във въздуха (така му се пада!). А приятелите ти, които не се стремят да обогатят паметта си, ще изживеят един-единствен живот – своя собствен, монотонен и лишен от емоции живот.

И така, обогатявай паметта си. Още утре научи наизуст нещо кратко.

Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист. Той е доктор хонорис кауза на над 30 академични институции в цял свят, включително на СУ „Свети Климент Охридски“ /1990/. Статията му „Внуко, учи наизуст“ е публикувана в италианското издание „Л’Еспресо“.

Източник: magnifisonz.com