През последните няколко дни Министерство на здравеопазването, прокуратурата, родителите и медиите се завъртяха в общ танц на хистерията около ваксините Пентаксим и Еувакс. Целият скандал прилича на някакво нелепо състезание по надлъгване, в което гореспоменатите герои, надянали демонични маски, се въртят около едно седнало на стол разплакано дете, чието здраве е заложено на карта.

Справянето с всяка паник атака изисква търсене на фактора, който я е отключил. Нека помислим кой дръпна спусъка на социалната паническа атака, чийто симптоми тормозят обществото вече няколко дни.

Едва ли има цивилизовано общество, в което да има по-чувствителна тема от детското здраве. Така и трябва да бъде, но темите, които изострят сензитивността ни, ни правят по-уязвими откъм внушения. Дори когато знаем, че чуваме глупост, ако тя има капацитета да рефлектира върху здравето ни и това на децата ни, съвсем естествено сме склонни да не я заклеймим като глупост на момента. И ако дори за момент допуснем, че от антидепресантите растат филиптотювски мустаци, от антибиотиците пораства шести пръст на крака, а ваксините водят до аутизъм, вече сме във водовъртежа на съмнението и на една крачка от паниката. Борбата за оставане на повърхността що се отнася до влиянието на лекарствата върху телата ни, е безмилостно жестока. В нея не се борим срещу видим враг с видими оръжия, а боравим с догадки, парчета знания, неясни източници, некоректни журналисти, икономически интереси и политически игри.

За да опазим преценка си чиста, следва да разчитаме на проверени източници и факти. Опасното залитане към т.нар. антиваксинални движения е горчивият плод на увредената ни здравна система, която през годините изгуби най-важното – връзката на доверие между лекарите и пациентите. Все по-често попадам на коментари на майки, които твърдят, че „педито“ твърди нещо, но те, разбира се, няма да го направят. Че министърът на здравеопазването е направил изказване за нещо, но те, разбира се, не му вярват, защото политиците лъжат. Личният лекар ги е посъветвал да направят нещо, но те, разбира се, няма да се вслушат, защото лекарите са корумпирани. Тесният специалист им е препоръчал даден медикамент, но те, разбира се, няма да го вземат, защото фармацевтичните компании са алчни. Доверието към авторитети в дадена сфера е сринато до основи и хората взеха нещата в свои ръце. В това няма нищо неразбираемо, но тенденцията всеки да стане здравен специалист за себе си и децата си е пагубна.

Всички се изгубихме около историята с ваксините: предаването на Валя Ахчиева по темата бе свалено от БНТ, с което то стана 1000 пъти по-популярно, отколкото ако просто беше излъчено. Онлайн медии, известни със заглавия от типа „ШОК!УЖАС!“ избълваха твърдения, чиято истинност се крепи на „…споделиха източници, с които …разполага“. В същото време социалните мрежи и родителските форуми се разцепиха на две. Анти-ваксърите надигнаха глави и с назидателен тон започнаха да повтарят „Казахме ли ви“, докато спазващите имунизационния календар призоваваха към спокойствие и ясен разсъдък, но самите те като че ли вече не бяха толкова убедени в правотата си. В същото време Петър Москов и стоящото зад него Министерство на здравеопазването усетиха, че е крайно време да обяснят гафа си, без обаче да признаят, че е гаф, което допълнително смачка доверието в политическото им говорене.

Приказките за оставки и вот на недоверие съвсем предвидимо заваляха като тропически порой. В същото време, прокуратурата, която след случая с убийството на Тодор от Враца, стана ясно, че вече представлява по-скоро обществен, отколкото специализиран властови орган, реагира на социалното ощипване и постанови, че употребата на Пентаксим и Еувакс не е разрешена в България. Не е ясно обаче точно какво не е разрешено при положение, че дарените от Турция ваксини Пентаксим вече са приложени на децата, а според думите на здравния министър Еувакс не е предвидена за приложение върху български граждани, а се съхранява в случай на избухване на хепатитна епидемия вследствие на бежанския поток.

Също така бе уточнено, че редица лекарства в България нямат разрешение за употреба, което не означава, че имат забрана да се прилагат, а че имат забрана да се търгува с тях. Т.е. те не присъстват в аптечната мрежа, но лекарите в болниците и ДКЦ-тата могат да ги прилагат на пациентите. На фона на целия този бурен хаос стои отново детето от първия абзац. Как да го защитим най-добре?

Ето няколко факта относно ваксините, които трябва да се вземат предвид, преди да се правят емоционални заключения:

1. Ваксините са изключително скъп продукт, в който са вложени милиарди инвестиции и не всяка държава може да си позволи да произвежда ваксини. Поради тази причина има само три фармацевтични компании, които ги произвеждат: английската GlaxoSmithKline, френската Sanofi Pasteur и американската MSD. Няма как в Турция да са произведени ваксини или да са добавени вещества.

2. Ваксините са научно достижение, което носи отговорността за изчезването на редица заболявания. Няма научни потвърждения за връзката между ваксини и аутизъм, рак и прочие заболявания.

3. Имунизационният календар трябва да е задължителен, тъй като това е единственият начин да се гарантира създаването на колективен имунитет.

4. Правото на избор е безценно, но когато науката се произнася, е по-добре хората, които не са в нейното лоно, да не упражняват това право, а решенията да се взимат централизирано от компетентните лица. В крайна сметка дори когато смятате, че политиците и лекарите ви лъжат (и не, не казвам, че това е изключено), на кого предпочитате да се доверите що се отнася до децата ви? На тях или на Пенка Илачева от Смочево, която е чела в Интернет, че ваксините са вредни?

5. Пентаксим е петвалентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и Haemophilius тип В. Тя се произвежда във Франция и се пакетира и опакова в Турция. Пентаксим е регистрирана в България и разпространена сред личните лекари, които вече са я приложили. Нейната листовка е достъпна в Интернет.

6. Между проблеми с „разрешението за употреба“ и проблеми със „съдържанието на ваксината“ има огромна разлика. В случая с настоящия скандал става дума за първото.

7. Ваксините са продукт с изключително строго контролиран процес на получаване, производство и съхранение.

8. Фармацевтичните компании биха били по-облагодетелствани финансово, ако не произвеждат ваксини, а медикаменти за болестите, които ваксините предотвратяват. Така че колкото и да мразим тяхното печалбарство и бизнес, точно в този случай не можем да ги обвиним в алчност.

9. Подвеждането по информация, поднесена от некомпетентни или злонамерени медии, както и лековерието по отношение на въздействието на ваксините върху нас и децата ни, е опасно за индивидуалното и общественото здраве.

Та дори когато около нас се взривяват политически авторитети, изпод лъскавата повърхност се показват грозни икономически игри, важни държавни структури удовлетворяват обществени настроения вместо да вършат работата си обективно без да им е оказан натиск, а неспирното бърборене в социалните мрежи бомбардира ясната ни преценка, нека да да запазим своята критичност и яснота на ума и да се опитаме да ходим по тънкото въже на реалността без да залитнем в посока наивност и предоверяване, нито в посока бойкотиране на държавата и експертните мнение. Трудно е, знам, но помните ли това дете, седящо на един стол, около които се въртят хора и институции с маски от първия абзац? Неговото бъдеще е залогът.

Автор: Цвети Иванова

Източник: Chronicle.BG