Всички деца на този свят имат нещо общо помежду си. Те се раждат чисти и през първите си години не знаят нищо за политика, раси, религия, граници, рай и ад, война и мир, ляво и дясно, добро и зло и всичко останало, което възрастните смятат за толкова важно. Децата имат друго отношение към физическата смърт, парите, властта, загубата и болката и понякога думите им могат да са болезнени с прямотата си. Често те не мислят, когато изказват мнението си. Детската реакция към хората е много подобна на тази на животните. Децата често се чувстват привлечени от хора, които виждат за кратко, и спонтанно сядат в скута им, въпреки че родителите им едва понасят дадения човек. Друг път изпитват страх и не искат да са близо до приятели на семейството или хора с добра репутация.
Въпросът е: какво вижда и чувства едно дете? Възможно ли е да вижда в душата на човека? Да не обръща внимание на привидното и да познава истинското аз? Да не се заблуждава от модерния и разпространен вече навсякъде привиден свят на доброто облекло, изискано поведение и какви ли не звания? Или децата са напълно нормални и просто изразяват усещанията си, които все още не са изгубили?
Днес човек без много усилия може да констатира, че децата, родени през последните години и най-вече тези, които се раждат сега, са „различни“ от другите – дори да е трудно да се каже каква точно е разликата с предишните поколения. И това се отнася до всички деца, не само до тези с медиумни способности. С децата наистина става нещо различно. Няма как да не се спомене феномена на съвременното „компютърно дете“, което не само е по-самостоятелно и по-схватливо, но дори често превъзхожда родителите си. Има ли друг период от историята, когато се е случвало нещо подобно? Не!
Новото време започна
Човечеството живее в нова епоха с много рискове, но и също толкова шансове. До сега на хората се казваше в какво да вярват. Що се отнася до вярата в „Бога“, казаното от официалната църква не трябваше да се подлага на съмнение, но днес ситуацията е съвсем друга. Времето е такова, че моралът, традицията, културата и всичко останало нямат същата стойност. От една страна, това е голямо зло, защото нищо не е в ред, но от друга е шанс, тъй като старото изчезва и новото се заражда. Ако новото възниква, старото умира. Разпадането на стария свят би могло да е най-големият шанс за тази планета, но от друга страна и тотален крах, в зависимост в каква посока ще се насочи освободената сила.
По откровени психолози твърдят, че с медиумните си способности част от децата ни учат да точим от вечнотечащия извор на Творението и да получаваме нови знания. В по-голямата си част те противоречат на това, на което са учени предишните генерации. Подобно мнение откриваме в книгите на Ван Хелзинг, Дорийн Върчу, Карлос Кастанеда, Нийл Доналд Уолш и други автори на духовна литература.
Възможна ли е идеята, че един ден децата медиуми ще започнат да учат други деца – не само медиумните. „Например дете с различни способности на възраст 12,13 или дори 18 години, е застанало пред останалите и им разказва за аурите на живите същества, за чакрите, за диагнозата на болестите, духовното лечение, ангелите, духовния свят. Днес може би това изглежда химера, но това време наближава. След като днешните възрастни независимо от коя раса, религия или нация, не успяха да променят нещата така, че да има мир, промяната идва само от страна на децата. Това е най-голямото послание и същевременно най-голямото завещание за нашето време“, пишат вкупом редица авторитети от Ню-Йорк, Москва, Берлин, Синдей и Лондон.
Масата се страхува от знанието, пренесено чрез децата от духовния свят, защото може да разклати представите й за света.
Най-големият шанс остават децата. Чрез тях човечеството може да получи свежа, неизползвана информация, защото те идват непосредствено от отвъдния свят, и се докосваме до есенцията на живота, до това, кое е важно и реално и това, което те отразяват.
Това е нещото, което всички – независимо от коя раса, с каква вяра, дали са момичета или момчета, бедни или богати, глупави или интелигентни – ни припомнят и ни показват. Ние обаче, също сме деца на Новото хилядолетие. Стари или млади, всички сме деца, които създаваме една нова общност – не на материалното, а на духа. Който вътрешно се е съхранил млад и е запазил детските ценности, той завинаги ще остане дете. Дори тялото да остарява, вземаме духа във финия свят, където продължава.
