Астения след грип, синдром на хронична умора, фатиг синдром, синдром на Епщайн-Бар – състоянието има много имена, а през 1988 г. било вписано официално в регистъра на съществуващите заболявания и е признато за такова. Съществуват различни теории за възникването на синдрома – имунна дисфункция, невро-ендокринни нарушения, дори генетична теория. Повечето специалисти са склонни да разглеждат синдрома на хроничната умора като мултифакторно заболяване, възникнало след провокирано събитие (инфекция, стрес и др.).
Боледуването от грип и други и инфекциозни заболявания през зимата, температурните разлики на закрито и на открито, множеството вируси и бактерии из градския транспорт и офисите водят до стрес на организма и срив на имунната система.
Българите боледуват на крак. Те ходят на работа, за да покажат колко са предани на шефовете си, как са готови да се жертват в името на служебните задачи и че нищо не може да ги спре. Климатиците в офисите превъртат стотици микроби и ги разпръскват по-успешно от бактериологично оръжие. Автобусите са пълни с кихащи и кашлящи. Така българинът боледува не само по-дълго и по-тежко, но заразява и повече хора.
Синдромът на хроничната умора възниква, когато отслабеният от резките температурни промени и грипа организъм се опитва да работи при пълно натоварване и на пълни обороти. Най-честите симптоми са умората и мускулната слабост, които не преминават след почивка, намаляване на паметта, понижена концентрация на вниманието, раздразнителност, астено-депресивни състояния, лош сън. Може да се яви главоболие, липса на апетит, болки в ставите и депресивно настроение. Най-често заболяването се среща при хора в трудоспособна възраст, материално обезпечени, занимаващи се с умствен труд. Това са хора, подложени на стрес в работата и ежедневието си. Чувствителни, отговорни, амбициозни, работохолици.
Медиите преливат от съвети как да се справим – достатъчна и пълноценна почивка, предпазване от конфликтни ситуации, разходки на чист въздух, релаксиращи упражнения и йога, студени душове, разтоварващи диети с много цитрусови плодове и зеленчуци, билкови чайове, витамини… И още – ароматерапия, цветни есенции и ободряващи масла, тонизиращи средства, хомеопатия… Кое все пак е чудото?
Последните проучвания показват, че приемът на две аминокиселини – аргинин и аспартат, е от съществено значение присъстояния на хронична умора.
Аминокиселините са основните градивни елементи на сложните белтъци в човешкото тяло и играят важна роля за неговото функциониране. Белтъчните тела участват в изграждането на всички тъкани и във всички жизненоважни процеси на организма.
Аминокиселините спомагат за възстановяването на мускулните тъкани след физически натоварвания, повишават издръжливостта и увеличават продукцията на нуклеинови киселини и енергия в клетките.
Аргинин е незаменима аминокиселина, която е от съществено значение при състояния на стрес и някои здравословни проблеми. Нуждите от аргинин при човека се повишават и при състояния на: инфекции, травми, тежък стрес, интоксикации и др. Дефицитът на аргинин води до нарушения в растежа и половите функции при мъжа. Аргининът е необходим за нормалното функциониране на хипофизната жлеза, защото участва при синтеза и секрецията на растежния хормон от хипофизата. В условията на натоварване той съдейства за повишаването на регенерацията, помага за отпускането и разширяването на кръвоносните съдове.
Аспарагин (аспартат) подпомага метаболитните функции на централната и периферната нервна система; той е съставна част на важни ензими, отговорни за работата на черния дроб, участва в синтеза и разграждането на протеините. Аспарагиновата киселина е едната от двете главни възбудни аминокиселини в мозъка. Аспарагиновата киселина помага при разграждането на вредния амоняк в организма и така допринася за защита на нервната система. Участва в изграждането на имунната система, както и в синтеза на носителите на наследствената информация – ДНК и РНК. Аспарагиновата киселина е изключително полезна при състояние на умора. Спортисти, приемащи соли на тази киселина, проявяват значително по-голяма издръжливост.
Съчетаването на двете аминокиселини създава оптимален синхронизиран ефект върху отслабения организъм. Подпомага се възстановяването след боледуване. Активират се енергизиращите въздействия върху мозъка и сърцето, както и детоксикацията на черния дроб. Укрепва се имунната система и преминаването към есенно-зимния режим на натоварване става плавно и без стрес.
Вирусните инфекции са съпроводени най-често с повишаване нуждите на организма от витамини и микроелементи. Основният източник на тези вещества е храната, но липсата на апетит и пониженият дневен прием допълнително усложняват възстановителните процеси в организма.
Един от основните микроелементи, чийто нужди драстично нарастват е именно магнезият, защото грипът „изяжда” големи порции от запасите и буквално „стопява” резерва от магнезий. А този микроелемент е особено нужен по време на грип, защото доставя енергия и издръжливост. По време на боледуване много хора се оплакват от болки в ставите и мускулите и са напрегнати като след усилена физическа работа. Получават и болезнени крампи. Те са резултат от задръстването на организма с токсини и от недостига на магнезий, т.е. мускулните болки при грип основно се дължат на липсата на магнезий.
Витамин В6 ускорява и подпомага усвояването на магнезия, играе и важна роля в правилното функциониране на имунната система. Друга негова важна функция по време и след заболявания е предоставянето на така необходимата енергия на организма.
