magnifisonz.com / 

Виктор-Мари Юго (Victor-Marie Hugo), роден на 26-ти февруари 1802 г. в Безансон (Франция), е най-малкото от трите деца в семейството на Жозеф и Софи Юго. Заради военната служба на бащата, семейството често пътува до Испания и Италия. През 1813 г. Софи Юго напуска съпруга си и заедно с децата си се установява в Париж, където Виктор и братята му Абел и Йожени прекарват детските си години. Именно във френската столица бъдещият писател получава образованието си.

През 1819 г. блясва талантът му и печели национален поетически конкурс. Две години по-късно майката умира. Юго трудно понася загубата й, заради силната им връзка. Успехът му идва през следващата година, когато излиза първата му книга „Оди и разни стихотворения“. Талантът му е забелязан лично от тогавашния крал Луи XVIII, който го възнаграждава с годишна пенсия от 1000 франка. Жени се за ученическата си любов Адел, с която имат четири деца.

Личност като тази на Виктор Юго няма как да се определи само с една дума. Няма как да се ограничим и да кажем, че е само писател. Той е и поет, драматург, общественик и дори художник. Днес е известен предимно с романите си „Парижката Света Богородица“ („Notre-Dame de Paris“, 1831) и „Клетниците“ („Les Miserables“, 1862), но е участвал също така и в политическите дебати в Камарата на лордовете. Заради политическата си ангажираност и многобройните си изказвания, е осъден на 20-годишно изгнание по време на Втората империя.

Малко са тези, които знаят, че Юго допринася за обновлението на поезията и театъра по времето на Романтизма през XIX в. Той е водеща фигура, която буди възхищение от много свои съвременници, не само автори, но и литературни критици.

Обемното му творчество обхваща почти целия XIX в., като няма тема, по която да не е изказал гледната си точка. Стихотворенията му са не само романтични, не обръща внимание само на страстта. Интересува се не само от вътрешния, но и от външния свят, от детайла. От поетическа гледна точка и похватите, който използва, Юго е новатор – използва не само класическото римуване на двустишия, но се опитва да използва и по-сложни, а понякога се оставя на въображението си. С майсторство достига до повторение на фразата, до използването на алитерации и асонанси, които са приятни за ухото на читателя.

Юго се изказва остро по отношение на използването на триединството в трагедията на време, място и действие, както и за сковаността на езика, заради неговата официалност. Драматургът призовава за по-гъвкав стих, а също така съветва колегите си да търсят теми в историята. И ако читателите не са запознати толкова с поезията му, то със сигурност поне са чували за най-известната му драма „Ернани“ (1830). Трагедията разказва за личните спомени на Юго, натрупал по време на честите си пътувания до Испания, разказани с голямо въображение. Още с поставянето си за първи път на сцената, драмата предизвиква бунт, защото разказва за конфликта между испанския крал и благородника – разбойник Ернани. Ябълката на раздора е доня Сол, която трябва да избере покровител на сърцето си.

Драмите показват един нов и по-остър език, който до този момент не се е използвал в литературата. Ето защо може да се каже, че минорните чувства и нежните думи са заменени със суровата действителност на времето. Това е и край на епохата на Романтизма и началото на Реализма. Това време е и край на дългогодишния брак на Виктор със съпругата му Адел, която започва връзка с известния тогава критик Сент Бьов. Юго също намира утеха в лицето на младата актриса Жулиет Друе, с която има връзка, а след това му става секретарка и го придружава при пътуванията му. Друга лична трагедия е смъртта на най-голямата му дъщеря.

Безспорен факт е, че романът „Парижката Света Богородица“ му носи световна слава. За детайлните и реалистични описания, авторът работи с архивите на Париж. Действията са толкова детайлни, че читателят моментално става част от романа, поглъщащ го с увлекателността си. Романът, който ни кара да се замислим върху социалните несправедливости, обаче е „Клетниците“. Той ни среща със злободневните теми, с детската работна ръка. Бедните клетници трябва да бъдат спасени, но им е нужно нещо повече от нестихващата духовна вяра на техния баща Юго.

През 1885 г., след кратко боледуване, Виктор Юго умира на 22 май на 83 години.Тялото му е изложено за поклонение пред Триумфалната арка, а много негови приятели, колеги писатели и граждани на Франция изразяват възхищението си и го изпращат в последния му път до Пантеона, където се намира и днес. Думите на обичания френски писател, че „свободата започва с ирония“ карат читателите му да се замислят кое е важно във време на нравствена криза. С неподправената си искреност и таланта да представя думите с мелодия, Виктор Юго винаги ще има място в литературната история.

25 красиви и проницателни мисли на големия Виктор Юго :

1. Фортуна не само, че е сляпа, но и ослепява любимците си.

2. Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив.

3. Вие съзерцавате звездите по две причини – защото светят и защото са недостижими. Но до вас има едно много по-нежно сияние и една много по-дълбока тайна – жената.

4. Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните.

5. Много по-точно можем да съдим за един човек по мечтите му, отколкото по мислите му.

6. Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст. Единствената мярка е неговото умствено развитие и нравственото му ниво.

7. Мързелът е майка, която има един син – кражбата, и една дъщеря – гладът.

8. Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има.

9. Мислите са работа на ума, а мечтите са неговото сладострастие.

10. Добротата е слънцето във вътрешния свят на човека.

11. Съдбата никога не отваря една врата, без в същото време да е захлопнала друга.

12. Човешкият разум владее три ключа, които му откриват всичко: цифри, букви и ноти. Знаеш, мислиш, мечтаеш. Това е всичко.

13. Първият признак на истинската любов у мъжа е липсата на смелост, а у жената – смелостта.

14. Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал.

15. Законът на материалния свят е равновесието, а на нравствения свят — справедливостта.

16. Оставете мислите да узреят, но не и да презреят. Презрелите плодове не отиват на пазара.

17. Изобретяването на книгопечатането е най-великото историческо събитие. В него е зародишът на всички революции.

18. Лъжата е въплъщение на злото.

19. На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.

20. Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.

21. Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани.

22. Победата над страха ни дава сили.

23. Този, който отваря училище, затваря затвор.

24. Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.

25. Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.

Тогава тихо Жана на Мариета каза:
– Излъгах дядо… Зная, той мен не ме наказва…
Аз нямам страх от него, защото го обичам.
Той винаги зает е и все за нейде тича.
Не му остава време да се ядоса даже.
Градината наглежда. И в жега ще ни каже:
„Недейте гологлави под слънцето застава.
Пазете се от куче и от бодлива крава.
Опашката на Шаро не дърпайте нахалост.
И знайте, че се клати най-горното стъпало….
По ъглите от мрамор пазете коленете.
Играйте кротко…” После запътва се за нейде.

(из „Счупената ваза“)

(превод Гина Петрова и Йордан Янков)