„Жените за едно тридесетилетие усвоиха много нови професии, достигнаха нашето обществено положение, дори в някои отношения ни задминаха. Това е естествено за живота на едно демократично и цивилизовано общество. В същото време обаче, те „превзеха” и нашите дрехи, посегнаха на цитарите ни, на мъжката свобода и самоувереност. Тъжно наблюдава мъжът тези промени и е безсилен да прекъсне този процес на „уеднаквяване”.

Жената трябва да бъде жена – независимо какво трудово и обществено положение заема, каква е нейната възраст. Природата й е предопределила нежността, милото безсилие, приласкаването, майчинството. Чувствам се ограбен и унизен, когато ме заобикалят гримирани жени /вашето списание сякаш препоръчва грима!/, с цигарите в единия ъгъл на малките устица. А тези устица на всичко отгоре изговарят с дрезгав глас „пас!” при игра на карти, или цинизми. С тези самоуверени до ексцентричност жени не можеш да делиш радост и болка, към тях не можеш да бъдеш дори обикновен кавалер, защото те са обсебили всичко „мъжко”.

Не е въпросът само в цигарата. Но някой води ли статистика колко студентки от учителските институти пушат? Тия студентки продължават да пушат и след като станат учителки. Преброявал ли е някой после колко ученици пушат, подражавайки на учителките, майките, сестрите си?

Може би съм доста старомоден. Възможно е да не разбирам правилно „революцията”, която изживява женската еманципация. Но за „мъжествеността” трябва непременно да има подходяща партньорка, към която да я проявиш.

Георги Крумов, 35-годишен, Смолян

Източник:  www.jenatadnes.com