Думата Истина всява страх у много хора: те си представят Истината като някаква страховита сила, която им пречи да дишат, да се хранят, да утоляват жаждата си, да обичат. Колкото и да им обяснявате, че напротив: ще дишат, ще се хранят, ще обичат, нищо не може да се направи: те просто бягат от истината. Други говорят за истината като нещо невъзможно, недостижимо, невъобразимо.. Човек почва да се чуди дали наистина е толкова трудно да се намери Истината…

Хората са давали всевъзможни дефиниции за думата „истина“ и с това са успели единствено да направят този въпрос много объркан и заплетен. Невъзможно е да се каже що е Истина, тъй като Истината е не-съществуваща – съществуват само Мъдростта и Любовта.

Истинският Учител не е продавач на илюзии!

За онзи, който търси искрено, Истината не е толкова трудна за намиране. Че не е лесно човек да получи Откровение за Абсолютната Истина – това е ясно. Но че няма как да познае онази Истина, която е достатъчна, за да управлява правилно своя живот – не, това е невъзможно!

Всички хора нещо търсят – и в зависимост от случая наричат това “нещо” щастието, смисълът на живота, Истината…И защо не намират онова, което търсят? Защото винаги го очакват под форма, отговаряща на представата, която имат за него. Дори и Истината трябва да се съобразява с техните желания – и когато се занимават с някакво духовно учение, то е с надеждата да намерят определени условия, теории и ситуации, удобни и изгодни за тях. Ето защо ги виждаме да прехвърлят от едно учение на друго, без да се установят.

Хората търсят лъжите, илюзиите, сапунените мехури – и ето защо се отвръщат от истинския Учител: защото точно той не е продавач на илюзии! Край него те се чувстват изтерзани, нещастни.Това е доказателство, че не търсят Истината.

Те не искат да намерят истината – и продължават да ходят навсякъде и да повтарят: “Аз търся Истината.” Това звучи впечатляващо и внушително! Те се кичат с тази фраза, сякаш е някакъв медал за заслуги.Занапред ще трябва да махнат този “медал”, да престанат да се кичат с него и на негово място да сложат думите: “Намерил съм вече Правия Път, ето на: работя!”

Хората ще намерят Истината едва когато решат да й служат. Мнозина от т.нар. “духовни хора” също никога няма да Я намерят, защото очакват Тя да им помогне да осъществят своите най-материални желания. Те приемат Истината като слугиня, като банкова сметка , която ще им даде притежание, власт, удоволствия.

За да намери Истината, човек трябва да бъде смирен. А да бъдеш смирен -това значи преди всичко да не бъдеш толкова придирчив към Природата, хората и Създателя относно твоите потребности. От къде иде този глас, който търси лесното, който настоява да живее в благополучие, охолство и удоволствия, а отказва да полага усилия, да търпи изисквания и ограничения, да спазва правила и задължения? Това е гласът на нисшата природа. Само че точно тази нисша природа – това ли сте вие наистина?.. Не.

Нисшата природа е част от човека, но не е самият човек. Тя е като материя, върху която човек трябва да работи, за да храни своята Висша природа, която безсмъртна, вечна. За да познаем Истината, трябва да се отъждествяваме с онази Светлина, онова благородство, онази неподкупност и нерушимост, които са присъщи на Висшата природа.

Ако Истината си остава един толкова смътен и неясен въпрос, то е защото хората Я възприемат като нещо абстрактно. Обаче Истината – това е светът в който с ме потопени: свързани сме с Нея, ние сме едно с Нея, невъзможно е да бъдем отделно от Нея. Ние живеем в Истината, храним се с Истината, дишаме Истината – така че трябва да престанем да мислим, че Тя ще дойде отвън. Отвън могат да дойдат само срещите: същества, обекти, предмети, книги, произведения на изкуството – съприкосновението с които събужда у нас интуитивно усещане за Истината. Това е всичко.

Ето защо да казва човек: “Ще търся Истината”, е най-хубавият начин да не Я намери. Защото на Земята човек не може да намери Истината – и онзи който очаква да срещне нещо отвън, за което да каже : “Ето я Истината!”, се самозаблуждава. До Истината можем да се приближим само като изучаваме Любовта и Мъдростта и се стремим да ги проявяваме.

Омраам Микаел Айванов

„Истината – плод на Мъдростта и Любовта“

Източник: http://ezoart.net