Малкият Ангел седял на облачето и наблюдавал града, който му изглеждал като огромен мравуняк. Изведнъж на прозореца на един дом видял познато лице. „Но това е Тя!“ – помислил си Ангелът и започнал плавно да се спуска към земята. Малката му ръчичка натиснала входния звънец и пронизителен крясък разтревожил тишината.

– Кой е там? – попитал познатият някога глас.

– Това съм аз, Ангелът!

– Не познавам никакъв Ангел. Навярно сте сбъркали вратата.

– Не аз, ти грешиш! Моля те, отвори!

Вратата се отворила и Ангелът я видял, но Тя вече не била същата. Измъчена, бледа, в протрит халат…

– Какво се е случило с теб? – възкликнал ужасен Ангелът.

– Познаваме ли се? За пръв път Ви виждам! Какво искате?

Погледът на девойката бил замъглен и недоумяващ.

– Нима нищо не помниш?

– Не, много съм изтощена. Вървете си! Още повече мъжът ми ще си дойде всеки момент. Мисля, че никак няма да му стане приятно да завари непознат вкъщи.

Тя седнала до масата с гръб към Ангела. Той се приближил до нея и я прегърнал. Девойката въздъхнала уморено:

– Сега ще ти покажа нещо. Обещай, че веднага ще си тръгнеш!

Тя смъкнала халата. На съвършеното й тяло, на изваяния й гръб, в областта на лопатките имало два грозни белега.

– А сега си върви!

На вратата се позвънило. Тя скочила и се втурнала да отвори. Мъжът й влязъл и сърдито погледнал непознатия:

– Кой е този?

– Той си тръгва веднага – строго погледнало момичето Ангела.

– Гладен съм, след пет минути искам да ям! – заявил мъжът.

Девойката се отправила към кухнята.

– Вратата е ей там – посочил с пръст мъжът – Изчезвай!

От очите на Ангела потекли сълзи:

– Къде са й крилете? Тя имаше огромни бели криле. Какво си й направил? Защо си ги отрязал? Ти си я погубил!

– Ами нали разбираш, ние се обичаме и съответно спим заедно. Знаеш ли как пречат крилата. Аз ги отрязах и сега всичко е наред. Ние сме щастливи заедно!

Ангелът излязъл на улицата, където валял мокър сняг:

– Не, ти не я обичаш истински. Тя ще загине с теб.

И литнал нагоре.

– Защо? Защо говориш така? – закрещял мъжът към небето.

– Защото крилата никога не пречат на любовта.

Автор: Неизвестен