За теб, която влизаш в ролята на жертва, без да го осъзнаваш…

Жертва на мъжа си! Жертва на обстоятелствата! Жертва на децата си! Жертва на работата си! Жертва на живота си! Замисли се кога ли се беше превърнала в жертва?…

Жертвата! Приятел или саботьор?

Тя погледна белезите по тялото си. Вярно, не бяха много видими, не се забелязваха, нито пък се бяха превърнали в синини, но тя си ги виждаше. С вътрешното си зрение виждаше всички нанесени удари и синини, които тази нощ получи. Той се държа като животно, той я насилваше и малтретираше, както няколко пъти до сега, но тя като че ли все още вярваше, че това е временно и ще мине. Или може би просто нямаше сили да го напусне и да промени живота си. Каквато и да беше причината, тя се чувстваше жертва.

Жертва на мъжа си!

Жертва на обстоятелствата!

Жертва на децата си!

Жертва на работата си!

Жертва на живота си!

Замисли се кога ли се беше превърнала в жертва?… Не можа да си спомни ясно, но незнайно защо един спомен от детството й нахлу в съзнанието. Тя беше малка, стоеше в стаята си, вратата се отвори и баща й влезе с намръщения си поглед, който тя ненавиждаше, защото никога не предвещаваше нещо добро, само я погледна и малкото момиченце, което стоеше пред него замръзна на мястото си. Почувства същото нещо! Жертвата в себе си! Почувства усещането да си жертва на някой друг, на нещо друго, да нямаш контрол, да се оставиш да те мачкат, използват, насилват и налагат волята си над теб. Бавно споменът избледня и тя си помисли: “Значи от малка съм жертва!” Не можа да си спомни кога и защо точно е създала тази жертва в себе си, но ясно си спомни всички случаи в живота си, когато тя се беше проявила:

  • Онзи път, когато трябваше да отстои позицията си, но тя просто наведе глава и замълча;
  • Онзи път, когато трябваше да избере собствения си комфорт, но тя просто отстъпи на друг комфортната позиция;
  • Онзи път, когато трябваше да каже “Не!”, но от страх тихо каза “Добре!” и после съжалява цял месец;
  • Онзи път, когато майка й я обвини несправедливо и тя, вместо да й го каже в очите, се скри и се разплака;
  • Онзи път, когато…

Всеки път, когато искаше да изкрещи, да се отстои, да поиска за себе си, се появяваше жертвата и просто я саботираше по най-наглия начин. Не! Тя не искаше повече да бъде слаба. Да бъде уязвима. Да бъде тиха и кротка. Да бъде мачкана и стъпквана. Жертвата трябваше да си отиде! Но как?!?…

Всеки от нас има своите вътрешни саботьори, които в най-добрия случай ни пречат да живеем максимално пълно живота си и да бъдем свободните себе си, а в най-лошия – ни превръщат в слаби, уязвими, бледи копия на себе си и в крайна сметка – в жертви на живота си. Дали ги осъзнавате, или не, дали ги наричате някак си, или не, дали виждате причината в тях, или не, не се заблуждавайте – те са тук и непрекъснато ви саботират. Но как наистина да се отървем от тях? Ето няколко лесни стъпки, които могат да ви помогнат да се промените и да добиете силата да се преборите със страховете и саботьорите си:

Осъзнайте ги!

Колкото и да е странно, но повечето не подозираме за съществуването на вътрешни наши саботьори, които ни пречат да осъществим мечтания си живот. Мислим си, че не успяваме заради нещо външно – времето, обстоятелствата, лошите партньори и т.н. Всъщност, повечето от пречките се дължат на неосъзнати вътрешни саботьори или блокажи.

Наблюдавайте ги!

Когато ги разпознаете, просто започнете да ги наблюдавате – как се държат, как се чувстват, какво искат, как говорят… Опознайте ги и ги разобличете!

Признайте си, че ви пречат!

Дори и да ви прозвучи странно, повечето хора реагират така – като чуят за саботьорите си, те осъзнават, че всъщност си ги харесват и не искат да се освобождават от тях. Това е най-голямата заблуда, в която вашите саботьори са ви накарали да вярвате.

Поискайте да се преборите с тях!

Отново, необходимо е да заявите своето твърдо желание да спрете да си мислите, че те са ваши приятели и ви спасяват и помагат. Трябва да осъзнаете и ясно да заявите своята позиция да се отървете от тях.

Дайте им имена!

Жертвата, Мъжемразката, Съдийката. Това са част от моите саботьорки, които аз съм кръстила. Давайки им имена, вие подсъзнателно започвате да се дистанцирате от тях.

Дистанцирайте се от тях!

Започнете да упражнявате поведение “Това не съм аз! Това е Съдийката!”

Правете това упражнение всеки път като усетите влияние на саботьор!

Всеки път, когато усетите тяхното присъствие, спрете и за няколко секунди се потопете в настоящия момент, като се концентрирате във физическите си усещания – отпивам глътка кафе, има горчив вкус, бавно се стича по небцето ми, стопля езика ми…

Засилете своя вътрешен мъдрец!

Във всеки от нас има един вътрешен мъдрец. Той е онази част от нас, която може да се нарече божествена и винаги мъдра, знаеща и в хармония с всичко.

Медитирайте!

Това ще засили връзката ви с вашия вътрешен мъдрец, ще успокои съзнанието ви и ще отслаби страховете ви, което ще повлияе на вашите саботьори. Включете и визуализации как вашите саботьори изчезват…

И те ще изчезнат.

Лидия Петкова е автор на книгата „Да заОбичаш Себе си за 11 дни“, която беше представена на широката публика преди броени дни. Можете да видите откъс от нея ТУК, а за да я свалите безплатно, използвайте този линк: lydiapetkova.com/e-kniga/

Източник: http://mostzaknigi.com