Само за жени

Този свят не по женски калъп е направен,

но на нашите женски ръце лежи.

Всеки ден го кроиме и прекрояваме –

уж по-малко да ни тежи.

Вече нямаме право да бъдем слаби –

мъжки момичета сме, а не жени.

Сред насъщните грижи за децата и хляба

вече никой отдавна не ни сваля звезди.

И нагърбили двеста задачи не лесни,

зад зъбите си стискаме своя женски протест,

а мъжете в трамвая се крият зад вестници,

зад списания “Наш дом” и “Жената днес”.

На земята отдавна сме стъпили здраво –

на ръце не ни носят, не целуват ръка.

Даже своите рицари не веднъж утешаваме

върху крехките си, уж, рамене.

И си пъдим сълзите, и се правим на силни,

но не знаем дали не грешим,

че зад мъжки професии все се мъчим да скрием

своите женски слаби души.

Маргарита Петкова