Ние сме част от общество, което отглежда болни деца. И ако още не сте го осъзнали, то значи е време да си свалите розовите очила, които медии, медици и фармацевтични компании ви поставят и да погледнете реалността в очите. Тогава ще си дадете сметка, че онова, което наричаме „нормално“, всъщност не е!

Не е нормално всяко второ новородено бебе да е с атопичен дерматит, а онези, които трябва да го лекуват, да предписват потискащи симптома мазила и да ви казват, че детето ще го „израсте“. Дерматитът не се израства. При потискане на симптома той се трансформира и засяга органи с по-голямо значение от кожата.

Не е нормално повече от 50% от децата да бъдат с глутенова непоносимост – била тя диагностицирана или не. Хлябът, с който стотици поколения са се изхранвали, днес да се превръща в храна-отрова, която при децата с глутенова ентеропатия е въпрос на живот и смърт и трябва да се избягва на всяка цена.

Не е нормално децата да проявяват симптоми на хранителни алергии и непоносимости, да развиват респираторни алергии, да са застрашени от астма.

Не е нормално да расте лавинообразно броят на деца с диагноза аутизъм, дефицит на внимание или хиперактивност.

Не е нормално 7-8-годишни деца да проявяват симптоми, характерни за пубертета, да имат външни полови белези, които преди свързвахме с ранното тийнейджърство, а момиченца на 10 години да имат цикъл.

Не е нормално близо 20% от децата да страдат от затлъстяване, а прогнозата на СЗО за България да е, че до 2030 г. 89% от населението на страната ще е с наднормено тегло.

Не е нормално деца да страдат от мигренозни главоболия,  ревматоиден артрит, диабет и други заболявания, които до неотдавна се свързваха със зрялата възраст и старостта.

Но най-ненормалното е, че приемаме всичко това за „нормално“.

Нормално ли е наистина децата ни да ядат пакетирани храни без грам хранителна стойност навсякъде и по всяко време? Да приемат 80% и повече от дневното си меню под формата на прости въглехидрати, съдържащи основно захар и ограбващи телата им от ценни минерали и полезни вещества?

Нормално ли е в детските градини да се сервира филия с евтин салам за сутрешна закуска и сиропирано реване за следобедна? Това бездарно хранително съчетание, което не дава нищо полезно и хранително на крехкия детски организъм, да се оправдава с кухи административни наредби, създадени от хора, които не разбират и нехаят за здравето на децата!

Нормално ли е в училищата да няма училищен стол, да не се предлага прясно приготвена храна, а децата да прекарват в тях по 8 часа на ден, принудени да ядат сандвичи, пици и други откровени боклуци от училищните лавки? И ако се чудим защо после същите тези деца имат проблеми с поведението и успеха си в училище, нека не търсим вината само в лошо написаните учебници и нископлатените им учители, а си дадем реална сметка, че

за да функционира детският мозък, има нужда от ИСТИНСКА храна.

А такава в българските училища липсва!

За нормално днес се счита децата ни да приемат медикаменти, които повече ги разболяват, отколкото  ги лекуват. Защото медицината днес не лекува. Тя само продава лекарства. В дългата история на човечеството е имало много лечебни системи и повечето от тях са се различавали, но всички са споделяли едно общо убеждение: че болестта е липса на хармония между човека и заобикалящата го среда. За всички традиционни лечители премахването на болестта е свързано с откриването и унищожаването на корена й, а не с прикриване на симптома й. Само модерната западна медицина прави обратното и го постига с цената на все повече скъпа и агресивна химия, която прави нас, децата ни и техните деца все по-болни и все по-зависими.

За също толкова нормално се счита 8-10- годишни деца да прекарват по цял ден пред екрана на компютъра, изучавайки няколко езика, подготвяйки се за приемни изпити и далечни матури, и да превключват на компютърна игра или чат, за да разпуснат напрежението. Никое поколение деца в човешката история до края на миналия век не е било толкова обездвижено, толкова отделено от природата и толкова свързано с екрана, колкото поколението на днешните деца. Как можем да очакваме за толкова кратко време човешкото тяло да се адаптира и да приеме без сътресения толкова мащабна промяна на средата?

Защо децата ни боледуват ли? Защото ние като родители и като общество (медиците даже няма да ги споменавам) им позволяваме това!

Позволяваме им да се хранят с токсична храна,

лекуваме ги с токсични лекарства и ги отглеждаме в свят, пълен с токсини.

В един лабораторен опит популация плъхове била изложена един-единствен път на влиянието на химикала бисфенол-А (BPA), съставна част на повечето пластмасови изделия. Тази популация плъхове създала нездраво поколение само след едно- единствено еднократно облъчване с BPA. Второто поколение изобщо не успяло да създаде свое. Популацията отмряла.

Нашите деца са предмет на огромен, неконтролиран и изключително опасен извънлабораторен опит, чийто последици могат да бъдат катастрофални. И най-вероятно ще бъдат, ако не променим цялостното си отношение към заобикалящия ни свят, ако не преосмислим парадигмата на здравето, ако не спрем да разболяваме децата си с некачествена храна и да ги лекуваме с агресивни медикаменти, ако не им върнем игрите на открито и не им вземем таблетите. Дали ще съумеем да го направим? Надявам се. Защото в противен случай не искам да си мисля какво ще се случи с поколението на техните деца.

Още от Маги Пашова в личния й сайт.