10 важни момента, които трябва да имате предвид

1. Кризата на тийнейджърството

Тази криза не е програмирана от природата, ние изкуствено я създаваме. По-рано между детето и възрастния не е имало промеждутък, детето е ставало възрастен след специален обред, който символизира узряването. В съвременното общество подобни обичаи отдавна не съществуват и те не са подменени с нещо по-модерно. Когато детето се превърне в тийнейджър, родителите се плашат „Сега той ще започне да пуши, да взема наркотици и да прави секс.“ От страх те започват да „затягат дисциплината“, а тийнейджъра от своя страна се съпротивлява.

2. Преразглеждане на договора

Това е много важно при достигане на тийнейджърската възраст, като условията на новия договор се поставят от родителя. Първо, родителите заедно определят и съгласуват правилата, а после разговарят с детето. Ако майката смята, че синът ѝ е пораснал, а таткото – не, то коментирайте какво значи „пораснал“. Ако например това означава, че момчето вече може да работи, то му осигурете възможност да придобива работни навици и изкарва някакви средства.

3. Групиране

Главното в живота на тийнейджърите е да бъдат разбрани. Затова и за тях е много важно да намерят „свои“ хора, своя група. Стремежът към групиране е заложен в нас от природата. Всички висши животни и птици се събират на групи, докато са млади. Извънкласните дейности могат да подпомогнат правилното групиране, защото там децата ги обединяват общите интереси. Това може да е футбол, туризъм, театрално студио и т.н. Често в тийнейджърската възраст децата зарязват старите си интереси и намират нови, което е напълно нормално.

4. Социалните мрежи

Когато тийнейджърите прекарват времето си в социалните мрежи, това също е групиране по интереси, само че виртуално. Ако детето ви е на 15 години и вече непрекъснато е онлайн, вече е  напълно безполезно да казвате: „Отиди и направи нещо реално“ – то просто няма да ви чуе. Късно е да спорите и убеждавате, по-добре се постарайте да запазите отношенията си.

5. Тийнейджърството не е завинаги

В началото тийнейджърът използва влизането в определена социална група вместо „посвещение“. После пораства и се „връща в семейството“, но вече като възрастен.

Родителите са длъжни да кажат на своя тийнейджър две неща – че разбират какво се случва с него и че го чакат. Т.е. те трябва търпеливо да изтърпят този етап и детето ще се върне при тях.

6. Може ли да се „прескочи“ тийнейджърството?

Някои родители много се страхуват от това „групиране“ и се стараят да му попречат. Или натоварват детето със задачи, така че да няма време за общуване с връстниците си, или започват да критикуват приятелите му. И двата подхода са грешка.

Ако тийнейджърството се прескочи, то детето ще израсне в неуверен в себе си човек. И непрекъснато ще се опитва да си навакса пропуснатото. Т.е. в бъдеще може да стане лесна жертва на секти и други крайни групи.

7. Грубост и шантаж

Ако не определите рамките, в които тийнейджърът ви може да общува с вас, той непрекъснато ще се опитва да открие докъде могат да се разпрострат границите. Докато тийнейджърът живее с родителите си, те имат правото да определят правила. Например: „У дома не се псува“.

Не бива да търпите грубости. Родителите трябва да заявят ясно при какви условия са готови да комуникират и да отстояват вижданията си „когато си готов да говорим по начина, по който аз изисквам, заповядай.“

Понякога тийнейджърът започва да шантажира родителите си – с бягство от дома, със самоубийство и т.н. За да съществува манипулацията, са необходими най-малко двама участници в нея, ако единият излезе от играта, то тя просто няма да се състои. Кажете му, че сте готови да обсъдите проблема и да направите това, това и това. Но нищо допълнително. Когато осъзнаят, че сте престанали да се поддавате на манипулации, тийнейджърите се стряскат, защото виждат, че нямат реални лостове за натиск над вас. Те живеят в дома ви и вие сте тези, които се грижите за тях – физически  и емоционално.

8. „Той не иска да учи и ще си провали живота.“

Ако родителите са си втълпили, че детето им трябва да учи в университет на всяка цена, то реална дискусия по темата е невъзможна. Родителите трябва да работят много над себе си, за да престанат да гледат в някакво имагинерно бъдеще, а да виждат детето, което е с тях – тук и сега.

В тази възраст стратегическата задача на родителите не е, условно казано, да поправят лошите оценки, а да съхранят добрите си отношения с детето.

9. Опасно и асоциално поведение

На тийнейджърите е присъща излишна психомоторна възбуда. Грубо казано, излишен електрически ток протича във вените им. Това напрежение трябва да се освобождава. Как ли? Начините, които децата избират, са различни – отиват на поход, крадат алкохол, играят на танкове или си играят с ножове…

Какво трябва да успеем да направим до началото на тийнейджърството:

10. Обогатявайте гледната точка на детето си.

Покажете му, че в живота има много интересни неща. Нека детето да пробва колкото се може повече занимания и активности. Така шансът да открие „своето нещо“ и „своята група“ е по-голям.

 Споделете с него своя опит. Спомнете си какво се е случвало с вас на тази възраст – как сте ненавиждали родителите си, за какво сте страдали и т.н.

Научете детето си на полезни навици. Да готви, да поправя разни дребни неща. Когато станат тийнейджъри, това ще им помогне да се чувстват по-уверени и ще им дава допълнителни опорни точки.

Откъс от лекцията на психолога Катерина Мурашова, цялата лекция ТУК