Те като че ли са от друга планета, но не са. Рядко са болни, не знаят за тумори, изглеждат много млади, а жените им могат да раждат и на 65-годишна възраст. Хунзите са винаги усмихнати, весели и здрави и изглеждат младолики.

Те живеят в планините на Северен Пакистан, наброяват около 87 000, а са известни  с това, че живеят средно по 100 години, но много от тях без проблем достигат и до 120. Единици живеели и по 160 години. Рядко са болни, не знаят какво е това тумор, много младолики, а жените им раждат и на 65 години.

Едно китайско списание през 1984 г. описало много интересно събитие. Един член на хунзите, на име Саид Абдул Мобуда, изненадал всички работници на емиграционата служба на лондонското летище Хийтроу, когато показал паспорта си. Бил роден през 1832 г. и бил на 160 години. Смятан за герой в страната на хунзите, помнел събития от 1850 година.

Книгата “хунзи – хората, които не знаят за болестта” от автора Р. Бирчер, посочва основните характеристики на храната им, твърдейки, че тя е ключ за здравословен живот:

Вегетариански начин на хранене – голямо количество прясна храна,  доминират плодове и зеленчуци, натурални продукти, без никаква допълнителна химия, хранителни стоки, които се подготвят по начин по който се съхраняват всички полезни съставки. Алкохола и сладките са в списъка на хранителни стоки които рядко се консумират. Почитат и спазват редовния период на гладуване.

Те са живото доказателство, че диетата и начина на живот влияят на човека. Хунзите се къпят в студена вода, дори и ако е под нулата. Ядат само това, което отглеждат, а се хранят с плодове и зеленчуци, бобови растения, сушени кайсии, различни зърнени храни, както и овче сирене, мляко и яйца.

За тях няма вечеря, само закуска и обяд. Много вървят, дори до 15-20 км на ден. Много рядко ядат месо, само два пъти годишно ядат малко агнешко или пилешко. Също така, много смях.

Една част от годината не се яде нищо в продължение на 2-4 месеца, а само се пие сок от сушени кайсии. Това при тях е традиция от отдавнашни времена, която много уважават и се прави в тази част на годината, която плодовете все още не са зазрели. Лекарите са съгласни, че точно начина на хранене и периодите на гладуване допринасят за доброто здраве и дълголетие.

Именно навика за консумация на голямо количество кайсии може би е тайната в защитата срещу туморите. Семките от кайсии са богати на витамин B-17, който действа антиканцерогенно, а те правят масло от семената. Но става дума за много малки дози, защото в противен случай биха могли да бъдат животозастрашаващи.

При тях е дори е престиж, семейството да има повече дървета с кайсии.

За съжаление, днес и между тях отива нездравословна индустриална храна. Така се появили кариеси и проблеми с храносмилането, които преди това не са познавали.

На международния конгрес за ракови заболявания в Париж, проведен през август 1977 г., експерти обявиха, че “според геоканцерологията (наука за изследване на рака в различни региони в света), пълното отсъствие на рак се наблюдава само при народа хунзи”.

Този издръжлив и пълен с живот народ за себе си казва, че са потомци на Александър Македонски и неговата армия. Някои от тях по време на завладяването останали в техните села и се оженили.

Източник: Mall359.com

*Diana.BG: Информацията в тази статия не бива да бъде приемана като много достоверна. След като проверихме няколко различни източника се оказа, че дълголетието на хората от племето Хунза е мит. В Уикипедия пише: “Друг мит е тяхното дълголетие, обаче научните изследвания показват средна продължителност на живота: 53 години – за мъжете, и 52 – за жените,^[12] като има и някои дълголетници.”

В друга статия по темата се казва: “Като човек, който е живял и работи в регионите на Хунза и Балтистан на Северен Пакистан повече от десетилетие, искам да развенчая мита за дълголетието на тези хора. Този мит тръгва от описанията на Д-р Александър Лийф, който ги публикува в януарското издание на списание ‘Нешънъл Джиографик’ от 1973-та година. Няма никаква научна достоверност в тези твърдения. Продължителноста на живота на тези хора е около 50-60 години – толкова, колкото и на всички останали племена в Северен Пакистан”.

Още информация за този, а и доста други митове има в официалната страница на The National Center for Biotechnology Information – САЩ.