„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си”, казва големият бразилският писател Паулу Коелю.

На млади години, той мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство. Посещава местно йезуитско училище, където развива любов към писането. Родителите му обаче не одобряват и това увлечение на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Те възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Когато през 1968 г. в Бразилия се заражда хипи движението като реакция срещу диктаторския режим в страната, Коелю се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода. Той пише и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. През 1973 г. става член на организация, защитаваща свободата на словото. Две години след това Паулу Коелю е арестуван заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха.

Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно става художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там Коелю се връща към католическата вяра и през 1986 г. извървява „Пътя към Сантяго” – старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. Яков, покровител на Испания. След това събитие Коелю намира сили да напише първата си книга „Дневникът на един маг”, където описва преживяното.

През 1988 г. Паулу Коелю пише „Алхимикът”, която има небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.

Представяме ви няколко цитата на този забележителен автор и човек:

„Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.”

„Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.”

„Един човек е обичан просто, защото е обичан. Няма нужда да има причина за любовта.”

„Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.”

„Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.”

„Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.”

„Най-добрият воин е този, който успее да превърне врага в приятел.”

„Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните.”

„Съществуват два вида глупаци — едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.”

„Това, което прави живота интересен е възможността да осъществиш мечтите си.”

„Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.”

„Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.”