Златните съвети от гениалния хирург Николай Амосов са за това как да съществуваме съвместно с медицината, за да живеем по-дълго и с по-малко болести.
1. Не се надявайте, че лекарите ще ви направят здрави.
Те могат да спасят живота ви, дори да ви излекуват от болест, но само ще ви заведат до старта, а по-нататък, за да живеете добре се надявайте на себе си. По този начин не омаловажавам могъществото на медицината – та аз й служа цял живот. Но също така зная много за здравето – на теория и на практика. По този повод мога да се похваля: вече година и половина провеждам със себе си експеримент – три часа физкултура с гири и бягане.
2. Лекарите лекуват болестта, а здравето трябва да придобиете сами с тренировки.
Защото здравето – това са „резервните мощности“ на органите, цялата ваша физиология. Те са необходими, за да поддържате нормални функционални показатели – в покой и при натоварване – физически и психически, а също и за да не се разболеете, а ако се разболеете, по възможност да не умрете. Например, за да не се повишават кръвното налягане и пулса повече от един път и половина при физически упражнения или бягане, а задъхването да се успокои бързо. За да не се боите от течение, а простудите бързо да преминават сами, без лекарства. И въобще, за да работите добре, да спите добре, „да ядете и пиете“ добре, както се казва.
Така че тези „мощности“ не се придобиват с лекарства, а само с тренировки, упражнения, натоварване. И – с работа – търпимост към хлад, горещина, глад, умора.
3. Всеки знае какво е болестта: досадно разстройство на различни функции, пречещи да си щастлив и дори да живееш.
Причините също са известни: външни „вредности“ (инфекция, екология, обществени трусове), собственото неразумно поведение. Понякога – вродени дефекти.
Потвърждавам: Силна е човешката природа. Поне в повечето хора. Наистина незначителните болести са неизбежни, но сериозните най-често са от неразумен начин на живот: намаляване на резервите в резултат на нетрениране. Външните условия като бедност, стрес и др. са на второ място.
4. Тренировката трябва да е разумна
Това значи постепенна, но упорита. Например, в упражненията бягане или ходене, трябва ежедневно да се прибавят от 3 до 5 % от постигнатото ниво, в смисъл на брой движение, скорост и разстояние, в зависимост от възрастта и състоянието на изходното здраве. Същото се отнася и за закаляването, излагането на слънце, дори и работата.
Мога да кажа, че същността на тренировките – това е режим на ограничение и натоварване. Това е моето хоби. Впрочем, нищо оригинално не съм измислил.
Има три главни пункта:
1. Първия – храна с минимално количество мазнини, 300 г плодове и зеленчуци дневно и теглото да е ръста минус 100 килограма.
2. Втория – физкултура. Тук работата е по-сложна. Физкултурата е необходима на всички – и на децата, и особено на възрастните. Доколкото сега физически не се напрягаме много на работа, то за прилично здраве трябва да се занимаваме всеки ден по един час. Но съвременният човек няма воля за това. Затова може и 20-30 минути гимнастика, например 1000 движения, най-добре с гири от 2 – 5 кг. Съветвам ви да се упражнявате пред телевизора, когато дават новините, за да икономисвате време. За добавка е желателно да отделяте време за ходене, например до работа и обратно, поне по един километър. Полезно е, а и пести нерви, имайки предвид лошия транспорт. За бягане не говоря – нереално е, но пък полезно.
3. Третия – (най-трудния) – управление на психиката. Учете се да се владеете. Но колко е трудно това! Рецепти много, включително и медитация, но няма да ги описвам. Самият аз използвам прости начини: когато напрежението е голямо и се е отделил много адреналин, фиксирам вниманието си върху ритмично, бавно дишане и се опитвам да отпусна мускулите. Най-доброто в такива моменти е да се направи енергична гимнастика, но не винаги обстановката позволява. Но ако може – правете го. Излишъкът от адреналин се изгаря при физкултура и по този начин кръвоносните съдове и органите се спасяват от спазми. При животните стресът се разрешава или с бягство, или с битка, а на човека не е позволено това.
Ако си млад (до 60 г.) и няма никакви оплаквания от органите, то не трябва да се бяга до поликлиниката за всяко неразположение. Както вече говорих, нашите лекари не се доверяват на природата, съсредоточени са върху лекарствата и покоя. Не попадайте в техен плен. Ще ви намерят някаква болест и ще ви убедят: „Почивайте си и се лекувайте!“.
В организма има мощни защитни сили – имунна система, механизми за компенсация. Те сработват, но е необходимо да им се даде време. Имайте предвид, че повечето леки болести преминават сами, докторските „наркотици“ само съпътстват естественото оздравяване. И ви казват: „Ето, излекувахме ви!“, а вие има вярвате: „О, добър лекар“.
Ако вече сте имали щастието да попаднете на добър лекар, пазете го и не го безпокойте напразно. Помнете, че лекар е нещо повече от специалист, той не ви е водопроводчик. Изпълнявайте указанията на такъв лекар в зависимост от вашите разбирания. Не изисквайте от него излишни лекарства, за които сте научили от съседката.
Повтарям: трябва да се пият по-малко лекарства. Например, сега са на мода системите, вече не само в болниците, а и в къщи. Това са глупости, но е модно. В реанимацията е необходима „тежката артилерия“, а за вкъщи са необходими други неща. Различни са показанията.
Какво да кажа в заключение? За да е здрав човек, е необходима сила на характера. Как на слаб човек да намериш оптималното поведение в триъгълника болест-лекар-упражнения? Моят съвет е да изберете последното – упражнения и ограничаване. Поне се опитайте. Повярвайте ми – тялото ви ще ви се отплати. Впрочем – всеки е господар на съдбата си. И на здравето си.
5. Интересен въпрос. Защо хората така често боледуват?
Мисля, че 90% от хората, ако съблюдават правилен начин на живот, биха били здрави. Но, за съжаление, режимът изисква напрежение на волята. А силната воля не достига у човека… Съвременното официално лечение е на принципа „търсене-предлагане“ на хипотензивни средства, които са десетки и които после трябва да се вземат непрекъснато.
6. И още. В света има много, особено много некадърни лекари.
Не мога да кажа, че всички лекари са лоши. Много са добрите, но и лошите – също. Доказателства? Попитайте ги какво четат и какво умеят. Четат, на практика, единици. Умеят – повече или по-малко – лекарите хирурзи. Защото те без „ръкоделие“ просто не могат да практикуват. Терапевтите искрено мислят, че на тях не им е нужно да умеят кой знае какво – ни анализ да направят, ни да гледат на рентген, ни да направят пункция на плевра, например. Има си тесни специалисти за това. Ние, виждате ли, сме общи лекари. Така е.
И накрая. Има много заблуждения в медицината. Често това зависи от неправилната оценка на статистическите данни. Например, според вас каква е причината за „разрастването“ и „увеличението“ на рака? В света няма никакво особено нарастване на раковите болни (освен на рака на белите дробове). Дори случаите на рак на стомаха са намалели. Как тогава ракът заема второ или трето място като причина за смъртността? Но малко са тези, които отчитат, че продължителността на живота е нараснала за последния половин век, а от рак най-често боледуват хората от третата възраст.
Това е само една малка част от мислите, заключенията и съветите на Амосов. Решихме да се ограничим с това. Читателите могат да се запознаят повече с богатото наследство на хирурга, писателя, журналиста Николай Амосов в Интернет.
Разказвайки за медицината, за живота и смъртта, накрая и за самия себе си, Амосов е откровен до безпощадност, той води разговор със собствената си съвест. И това учи да мислиш по-точно и по-задълбочено, заставя те да се замислиш над това как живееш.
