Алекситимия
Вероятно имате ли познати, които не могат да изразяват чувствата си, все едно ги нямат. Може би това сте самите вие. Може дори да живеете с такъв човек и това да е много затормозяващо за вас.
„Не съм способен да изпитвам емоции или да изразявам чувствата си“! Сякаш епидемия разпространява Алекситимията в днешно време. Без значение възрастта и пола, хората са разделени от своите емоции, като че ли с нож е отрязана връзката между сърцето и мозъкът….и няма чувства. Последни изследвания сочат, че 10% от хората имат този симптом. Да това не е болест, това е само симптом.
Когато човек не говори за емоциите си, много лесно си мислим, че той нищо не чувства и не е способен да чувства. Истината всъщност е друга! Хората с алекситимия, просто усещат на дълбоко физическо и телесно ниво основни емоции като Тъга, Гняв и Страх, но не усещат нюансите им. Душевното им състояние, когато комуникират с останалите е наистина усложнено. Посредством Алекситимията си те притъпяват чуствата си до тоталното им отричане и заличаване. Те трудно споделят, трудно се изразяват. Това поражда трудности и за близките им хора, които очакват израз на човешки емоции, чрез „Обичам те“, „Прости ми“, „Извинявай“…
Защо възниква Алекситимията?
Когато още в детството не е имало емоционална свързаност със родителите и не сме назовавали емоциите си. Никой не ни е питал като сме били деца, как се чувстваме и по този начин сме потискали емоциите си . Да си спомним възпитанието за момчетата, например? „Недей да плачеш1; Мъжете не плачат!; Ти си мъж!“…. и момчето потиска, отхвърля,като че ли не чувства. Алекситимията може да се случи след шок, смърт, катастрофа…
Как се терапевтира?
Ако човек говори за състоянието си и го осъзнава, това е първата крачка в терапията с Алекситимията. Трябва време, защото ученето на емоциите е процес. Психотерапевтът учи как да изразяваме чувствата си без срам или притеснения, че някой ще съди за емоциите, които изпитва дълбоко в себе си. Терапията при алекситимия включва развиване на способността за себеизразяване на вербално и невербално ниво. Отработване на психичните травми в детството поради липсата на емоционална свързаност със родителите, както и осъзнаване, назоваване и изразяване на потиснатите в ранна възраст чувства и поощряване на емоционалния диалог с обкръжението.
Хипнозата също е много силен метод в този случай.
Източник: https://psiholozi.com
