Имунната система е от съществено значение за живота и оцеляването на човека. Без имунна система телата ни ще са отворени за атака от бактерии, вируси, паразити и други патогени и елементи, несвойствени за организма. Тя може да бъде разгледана като огромна мрежа от клетки и тъкани, които постоянно се грижат за здравето на организма. Имунната система трябва да се възприема като част от цялото тяло, а не като отделна система, тъй като включва много видове клетки, органи, протеини и тъкани. Най-важното е, че тя прави естествен подбор на здравите клетки и елиминира мъртвите и дефектни клетки, които не отговарят на стандартите за съвършена функционалност. Ако се сблъска с патоген (бактерия, вирус или паразит), тя създава така нареченият имунен отговор.
Още при самото зачеване, изграждането на имунитета започва с генетично предадените на клетките спомени от родителите. Имунната система има свое съзнание и действа адаптивно, което й дава способността да запомни и защити тялото като изгражда имунитет.

Как функционира имунната система?

Имунната система има сложна и комплексна функция.
Най-общо казано, нейната работа се свежда до предпазване на организма от негативното влияние на всякакви антигени (вещества, които се възприемат от организма като чужди). Тя е като военна отбрана на тялото, която го предпазва от вътрешни и външни заплахи като заболявания, инфекции, паразити, вируси и други. Подсилена е от около 5 литра кръв и лимфа, които транспортират всички имунни елементи борещи се с патогените и други вещества.

Имунната система има две отбранителни линии.
Първата е съставена от белите кръвни клетки (левкоцити), които се намират в подкожието и лигавиците и са в непосредствен досег с външната среда. Втората е изградена от Т и В лимфоцити, които действат в кръвта и в дълбочината на тъканите и органите – дълбоките ешелони на отбраната. Тези две линии оформят основата на клетъчния и хуморалния имунитет, а костният мозък и далакът играят ключова роля за самото образуване и разграждане на кръвните клетки.

Високата температура е една от реакциите на имунната система спрямо инфекции. Треската може да бъде причинена от отпадни вещества на инфекциозни агенти като бактерии или вируси. Тялото се опитва да си помогне в борбата с инфекцията, като повиши температурата до ниво, при което патогените да нямат условия за добър растеж. Противотемпературни методи и средства е рационално да се прилагат само при стойности над 40 градуса или при тежки заболявания по преценка на специалиста. В тези крайни случаи, могат да се приемат антипиретици като аспирин или парацетамол, но тези медикаменти понижават температурата изкуствено и забавят лечението на тялото. Ако веднага се опитаме да потушим треската, вместо да оставим организма да се бори по естествен начин, то ефектът ще бъде в полза на вирусите и бактериите. Температурата е нашият естествен отбранител и когато я намалим изкуствено, сваляме гарда на организма.

Как се подсилва и поддържа имунната система?

Съществуват както общи, така и индивидуални принципи за подобряване работата на имунната система. Такива са хранене, хранителни добавки, движение, чист въздух, слънце, достатъчно течности, сън, възстановяване, хигиена и медитация. Нека разгледаме как влияят те на имунитета:

Хранене

Храненето е много важно за поддържането на добър имунитет, но това не означава да си „хапваме от всичко“. Имунната система страда както при преяждане, така и при системно лишаване от важни вещества. Препоръчително е вашето меню да бъде съставено основно от природосъобразни храни с растителен произход: плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни, семена, ядки, маслини и авокадо. Тези храни стимулират функцията на имунната система, защото са богати на антиоксиданти, витамини и минерали като витамин C, Е, B9, бета-каротин, цинк, мед, селен, магнезий, калий, калций желязо и други. Целите нерафинирани растителни храни съдържат и много фибри и фитонутриенти, особено полифеноли, които насърчават добрите бактерии в червата и така намаляват риска от възпаление и сърдечно-съдови заболявания. Фибрите също така увеличават концентрацията на късоверижните мастни киселини, свързани с подобрен имунитет и чревна функция. Това балансирано растително хранене допринася за здравословното разнообразие на микробиомите и е едно от най-ефективните средства за осигуряване на оптимално здраве на червата, което води до много устойчива имунна система.

Хранителни добавки

Заради обеднелите почви и липсата на качествено отглеждане на растителни култури в масовото производство, се препоръчва да включите подбрани хранителни добавки спрямо индивидуалното състояние на организма. Такива са витамини (B12, D3, K2), омега-3 от водорасли, магнезий, цинк, селен, микроминерали, пробиотици и други.

Движение

Движението е друг важен фактор за поддържането на силна имунна система. Редовното раздвижване на тялото може да намали образуването на антитела, причинени от прекомерен стрес и да повиши броя на имунните клетки в организма. Имунитетът може да бъде подсилен чрез умерено физическо натоварване, при което да се балансират продължителността, регулярността и интензитета на тренировката. Умерените тренировки стимулират Th-клетките или подпомагащите Т-клетки на имунната система, като така помагат да се намали риска от инфекции и вируси.

Чист въздух

Дишането на чист въздух изчиства белите дробове, като повишава кислородното съдържание и подобрява обмяната на газове в тялото. И още по-важно, кислородът подобрява функцията на белите кръвни телца, които се справят по-добре с вирусите.

Вода

Приемането на достатъчно количество (1.5-2 литра) чиста вода с минимално количество примеси (като обратна осмоза) е от изключително важно значение за човешкия организъм. Водата не само че хидратира клетките, но и помага за разтварянето на различни токсични субстанции, което подобрява изхвърлянето на остатъчните материали от тялото и повишава имунитета.

Сън и възстановяване

Когато тялото се преуморява и не се възстановява достатъчно добре, жизнените сили намаляват, организмът постепенно отслабва и имунната система става много по-уязвима. Липсата на пълноценен сън, особено в часовете преди полунощ между 21-24 ч. намалява възстановяването на нервната система, което може да доведе до понижена имунна функция. В някои изследвания се посочва, че когато човек спи достатъчно, производството на Т-имунни клетки се повишава. Освен това, липсата на сън, води до намаляване на цитокините. Това са сигнални молекули, които се произвеждат и освобождават по време на сън. На практика те засичат инфекциите, възпаленията и вирусите в тялото и изпращат сигнал за съответен имунен отговор.

Слънце и витамин D

Ежедневното излагане на слънчева светлина за поне 15-20 минути е изключително важно за имунитета. То води до повишаване нивата на витамин D, който регулира адаптивната имунна система и по-специално Т-клетките. Витамин D3 е много важен, тъй като допринася за производството на антимикробния пептид „кателицидин“, което води до повишена чувствителност към вируси и бактерии и влияе върху цитокиновите профили по време на инфекция, чрез вродена и адаптивна имунна система. Ако не се излагате на слънце, добре е да включите витамин D3 като хранителна добавка.

Хигиена

Следването на добра външна хигиена (редовно миене на ръце с вода и сапун, ежедневно къпане и почистване на зъбите) е важно условие за предотвратяването на заболявания, причинени от различни видове вируси, бактерии и патогени.

Медитация

Медитацията е един от най-добрите доказани методи за справяне със стреса. В едно продължително изследване за ефекта от медитацията се посочва, че тя може да има благоприятно въздействие върху мозъка и имунната функция.
В друго изследване свързано с влиянието на киртан мантра медитацията се посочва, че „медитацията може да намали ефектите на предизвиканото от стрес клетъчно стареене чрез пряко или косвено насърчаване на поддържането на теломерите”. По този начин тя защитава имунната функция и намалява загубата на неврони, както и други дегенеративни промени, свързани и с когнитивен спад или спад в настроението.

Какво нарушава функцията на имунитета?

Както има редица фактори и условия, при които имунната система функционира оптимално, така има и такива, които я нарушават.

Храни – месо, риба, яйца, млечни продукти и полуфабрикати

Според изследвания на Световната здравна организация консумацията на червено месо е свързана с развитието на някои видове рак.
Рибата е богата на холестерол и има голяма вероятност да съдържа диоксини, живак, полихлорирани бифенили и други токсични замърсители, които възпрепятстват и изхабяват запасите от имунни клетки.
Яйцата може да съдържат най-различни вредни бактерии като салмонела, ешерихия коли, стафилококус ауреус, бацилус серелус и други. Тези патогенни бактерии отделят токсини, могат да бъдат заразни и да влошат състоянието на имунната система. Освен това при много хора яйчният белтък предизвиква имунен отговор и е причина за алергична реакция.
Млечните продукти (особено от промишлено произведено мляко) съдържат висок процент естроген и прогестерон, което увеличава риска при жените от автоимунни заболявания: лупус, множествена склероза и други. Освен това съществува голям риск дори пастьоризираното мляко да е заразено с паратуберкулозна бактерия, която може да доведе до диабет тип 1 (автоимунно заболяване).
Последни изследвания показват, че храненето включващо основно полуфабрикати с висок прием на мазнини и калории, води до възпалителен имунен отговор както при бактериална инфекция. В дългосрочен план, последиците от това могат да бъдат диабет и атеросклероза.

Алкохол

Алкохолът има директен контакт със стомашно-чревният тракт, което унищожава добрите бактерии и променя микробиома му. Това влияе на съзряването на функцията на имунната система, като нарушава комуникацията между микроорганизмите и чревната имунна система.

Никотин

Независимо дали говорим за конвенционални или електронни цигари, винаги сме изложени на влиянието на никотина. Той повишава нивата на кортизола, като същевременно възпрепятства образуването на Б-клетъчни антитела и реакцията на Т-имунните клетки към антигените.

Лекарства

Прекомерният прием на антибиотици, кортикостероиди и TNF медикаменти (лекарства за потискане на имунния отговор) отслабва имунната система, което води до предпоставка за развиване на най-различни гъбични инфекции. Те нарушават чревната лигавица, натоварват черният дроб и дисбалансират естествената среда на цялата храносмилателна система, като по този начин нарушават имунитета.

Синтетични химикали

Синтетичните химикали, като пестициди, хербициди, диоксини и промишлени отпадъци, активират рецептори, които влияят върху лимфоцитите. Това създава редица ефекти върху тета и бета клетките към антигените и води до подтискане и ремоделиране на имунния отговор.

Стрес

Според Националния институт по ракови заболявания (National Cancer Institute) редовното излагане на интензивен стрес може да засегне имунната ви система. Под влиянието на стреса, мозъкът започва да стимулира отделянето на хормон наречен кортизол, който възпрепятства нормалното функциониране на Т-имунните клетки. Повишените нива на стрес също така увеличават киселинността в организма, което води до повече възпаления и проблеми с имунната система. Такива например са повишена чувствителност към настинки, алергии и дори риск от стомашно-чревни и автоимунни заболявания.

В заключение имунната система е от решаващо значение за доброто здраве. Разликата между здравите хора и тези податливи на чести сезонни инфекции е в състоянието на имунитета. Принципите на природосъобразния живот като правилно хранене, регулярно движение, чист въздух, слънце, течности, сън, хигиена и медитация, създават оптимална среда за подобряване и поддържане на здрава имунна система в дългосрочен план.

Източник: https://vitarama.bg