Психоанализата се определя като набор от психологически теории и терапевтични техники, които имат своя произход в работата и теориите на Зигмунд Фройд.
Основната идея в центъра на психоанализата е убеждението, че всички хора притежават несъзнателни мисли, чувства, желания и спомени. Чрез привеждане на съдържанието на несъзнаваното в съзнанието, хората могат да преживеят катарзис и да прозрат сегашното си състояние на ума.
Основни тенденции

Начинът, по който хората се държат, е силно повлиян от несъзнателните им импулси.
Развитието на личността е повлияно най-вече от събитията от ранното детство. Фройд твърди, че личността ни до голяма степен се затвърждава до петгодишна възраст.
Привеждането на информация от несъзнаваното в съзнанието може да доведе до катарзис и да позволи на хората да се справят с проблема.
Хората използват редица защитни механизми, за да се предпазят от информацията, която се съдържа в несъзнаваното.
Емоционалните и психологически проблеми като депресия и тревожност често се коренят в конфликти между съзнателния и несъзнателния ум.
Един квалифициран анализатор може да помогне в превеждането на определени аспекти на несъзнаваното в съзнание, като използва разнообразни психоаналитични стратегии като анализ на съня и свободно асоцииране.

Кратка история

Зигмунд Фройд е основател на психоанализата и психодинамичния подход към психологията.

Това мисловно учение подчертава влиянието на несъзнателния ум върху поведението. Фройд вярва, че човешкият ум е съставен от три елемента: Ид (То), Его (Аз) и Суперего (Свръх-Аз).

Фройдистките теории за психосексуалните етапи, несъзнателното и символизмът на сънищата остават популярна тема, както сред психолозите, така и сред неспециалистите, въпреки факта, че работата му е разглеждана със скептицизъм от мнозина днес.

Много от наблюденията и теориите на Фройд се основават на клинични случаи и казуси, което затруднява генерализирането им върху по-голяма популация. Независимо от това, теориите на Фройд променят начина, по който мислим за човешкия ум и поведение и оставят трайна следа върху психологията и културата.

Друг теоретик, свързан с психоанализата, е Ерик Ериксън. Той разширява теориите на Фройд и подчерта важността на растежа през целия живот. Психосоциалната теория за личността на Ериксън остава влиятелна и до днес в нашето разбиране за човешкото развитие.

Според Американската психоаналитична асоциация, психоанализата помага на хората да разбират себе си, изследвайки импулсите, които често не разпознават, защото са скрити в несъзнаваното. Днес психоанализата обхваща не само психоаналитичната терапия, но и приложната психоанализа (която прилага психоаналитичните принципи към реалните ситуации), както и невропсихоанализата (която прилага невронаука към психоаналитични теми като сънища и репресии).

Традиционните фройдистки подходи не са вече актуални, а съвременните подходи към психоаналитичната терапия придават особено значение на неосъждането и емпатията.

По този начин клиентите могат да се чувстват сигурни, докато изследват чувствата, желанията, спомените и стресовете, които могат да доведат до психически затруднения. Изследванията показват още, че самоизследването, което се използва в психоаналитичния процес, може да допринесе за дългосрочния емоционален растеж.
Ключови дати

1856 г. — ражда се Зигмунд Фройд.

1886 г. — Фройд започва да предлага своята терапия.

1892 г. — Йозеф Бруер описва случая на Анна О., заедно с Фройд.

1895 г. — Анна Фройд е родена.

1900 г. — Фройд публикува книгата си “Тълкуване на сънищата”.

1896 г. — Фройд за първи път формулира термина психоанализа.

1907 г. — формира се Виенското психоаналитично общество.

1908 г. — Провежда се първата международна среща на психоаналитици.

1909 г. — Фройд предприема първото си и единствено пътуване до Съединените щати.

1913 г. — Юнг скъсва с Фройд и психоанализата.

1936 г. — Виенското психоаналитично дружество е преименувано и става Международна психоаналитична асоциация.

1939 — Фройд умира в Лондон след продължително боледуване от рак на устата.
Основни представители на психоанализата

Зигмунд Фройд
Анна Фройд
Ерик Ериксън
Ерих Фром
Карл Юнг
Карл Абрахам
Ото Ранг
Сабина Шпилрайн

Основна терминология

Психоанализата включва редица различни термини и идеи, свързани с ума, личността и лечението.
Казуси

Казусът се определя като задълбочено изследване на един човек. Някои от най-известните примери от практиката на Фройд включват Дора, малкия Ханс и Анна O. и оказват силно влияние върху развитието на неговата психоаналитична теория.

В казуса изследователят се опитва да се вгледа много интензивно във всеки аспект от живота на индивида. Чрез внимателното тясно изучаване на човека, той може да придобие представа за това как историята на този човек допринася за настоящото му поведение. Докато надеждата е, че прозренията, придобити по време на изследването на даден казус, могат да се отнесат до останалите, често е трудно резултатите да бъдат обобщени, тъй като казусите са склонни да бъдат субективни.
Съзнателното и подсъзнателното

Подсъзнателното включва всички неща, които са извън нашето осъзнаване. Те могат да включват спомени от ранна детска възраст, тайни желания и скрити импулси. Според Фройд, подсъзнателното съдържа неща, които могат да бъдат неприятни или дори социално неприемливи. Тъй като тези неща могат да предизвикат болка или конфликт, те са погребани в него.

Макар че тези мисли, спомени и импулси може да са извън нашето съзнание, те продължават да влияят върху начина, по който мислим, действаме и се държим. В някои случаи нещата извън нашето съзнание могат да повлияят на поведението по негативен начин и да доведат до психически дистрес (настъпването на трайни увреждания в организма — функционални или органични — се определя като дистрес, т.е. увреждащият стрес представлява дистрес).

Съзнателното включва всичко, което е вътре в нашето съзнание. Съдържанието на съзнателния ум са нещата, с които сме наясно, или можем лесно да внесем в осъзнаването.
Ид (То), Его (Аз) и Суперего (Свръх-Аз).

Ид (То): Фройд вярва, че личността е съставена от три ключови елемента. Първата от тях, която се появява, е известна като Ид. То съдържа всички несъзнателни, базови и първични импулси.

Его (Аз): Вторият аспект на личността е познат като Его. Това е част от личността, която трябва да се справи с изискванията на реалността. Егото помага да се контролират нуждите на Ид и ни кара да се държим по реалистични и приемливи начини. То ни принуждава да задоволяваме нашите потребности по социално приемливи начини. Освен че контролира изискванията на Ид, Егото също така помага за постигането на баланс между нашите първични импулси, идеали и реалността.

Суперего (Свръх-Аз): Суперегото е последният аспект на личността, в който се появяват и съдържат нашите идеали и ценности. Ценностите и вярванията, които родителите и обществото внушават в нас, са ръководната сила на Суперегото, което се стреми да ни накара да се държим според този морал.
Защитни механизми на Егото

Защитният механизъм е стратегия, която Егото използва, за да се предпази от тревожност. Тези защитни средства действат като предпазна мярка за възпрепятстване неприятните или тревожни аспекти на несъзнаваното от навлизане в съзнанието. Когато нещо изглежда прекалено съкрушително или дори неподходящо, защитните механизми помагат на информацията да не навлезе в съзнанието, за да сведе страданието до минимум.
Критики

Теориите на Фройд отдават преувеличено значение на несъзнателния ум, секса, агресията и детските преживявания.

Много от представените от психоаналитичните теоретици концепции са трудни за измерване и количествено определяне.

Повечето от идеите на Фройд се основават на казуси и клинични наблюдения, а не на емпирични научни изследвания.
Силни страни

Макар че повечето психодинамични теории не разчитат на експериментално изследване, методите и теориите на психоаналитичното мислене допринасят за развитието на експерименталната психология.

Много от теориите за личността, разработени от психодинамичните мислители, са все още влиятелни днес, включително теорията на Ериксън за психосоциалните етапи и психосексуалната теория на Фройд.

Психоанализата разкрива нов поглед върху психичното заболяване, който предполага, че говоренето за проблеми с професионалист може да помогне за облекчаване на симптомите на психическо безпокойство.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: https://psychology.framar.bg