Любовта е прекрасно нещо, както и обвързването. То очертава граници около двойката и пази доверието между партньорите. То създава интимност, разбиране, взаимна грижа. Но всяко обвързване крие риск от отиване в другата крайност. Можем ли да бъдем прекалено обвързани и какво означава това?
Със сигурност много от нас са отивали в другата крайност, без значение дали го осъзнават или не. При прекаленото обвързване поставяме своя вътрешен център извън нас и започваме да зависим емоционално, ментално и дори физически от партньора си. Отказваме се от нашия „аз“, за да има „ние“, но преминаваме границата на здравословния компромис. Границите помежду ни се размиват, а земята под краката ни започва да се клати. Появява се неудовлетвореност, гняв, провокации, обида и още много негативни емоции, които застрашават нашия крехък кораб на любовта.
Как да разпознаем дали не сме започнали да ставаме прекалено обвързани към партньора ни?
Емоционална зависимост
Във всяка връзка има взаимна зависимост. Ако ти си тъжен и аз ще се натъжа, защото те обичам. Но тук има две различни продължения. Ако те обичам здравословно ще се натъжа за теб, но това няма да разклати вътрешните ми устои. Аз ще бъда стабилна стена, която ще бъде до теб. Но ако съм прекалено обвързана и границите между мен и теб са размити, твоята тъга ще ме разтърси из основи. Ще се натъжа толкова много, сякаш аз изживявам болката, а не ти.
Когато сме твърде „обвързани“ с партньора си, често мислим за неговите чувства, нужди, потребности и забравяме своите. Съответно, разчитаме, че партньора ни ще бъде също толкова емоционално зависим към нас, че ще се откаже от себе си на свой ред, за да мисли за нашите нужди. Това е опасен капан, защото неминуемо ще бъдем разочаровани и най-вече, изчерпани емоционално.
Един от начините да се справим е като започнем да мислим за своите нужди и ги удовлетворяваме сами, без да разчитаме на другия. Както и да се доверим, е другия е достатъчно зрял за да се справи с нуждите си и сам, без да поемаме пълна отговорност за неговия емоционален свят.
Синдромът „Не мога без теб“
Още един знак за емоционалната зависимост е нежеланието ни да правим каквото и да е без другия. Някак останалите хора ни стават безинтересни, скучни, забравяме да се виждаме с приятелите си и ставаме прекалено погълнати от Него. „Ти ми даваш външно усещане за сигурност и когато съм сам/а просто не е същото.“ и „Искам с теб и това е!“ – са реплики, които често можем да използваме, когато сме във физическа зависимост. Така, както малкото дете иска да не се отделя от мама, така и твърде голямата ни зависимост към партньора ни може да блокира живота ни извън пределите на връзката.
Прекалената физическа обвързаност може да се прояви и като следене, ревност, подозрителност, желание другия да ни принадлежи и т.н. Един от начините да се справим с прекалената обвързаност е осъзнато да се отделяме от партньора си като прекарваме време с приятели или любими хобита без него. Но най-вече, като позволим на другия да прави същото. Това може да е трудна стъпка, защото може да отключи вълна от тревога и страхове у нас. Но в същото време това е трамплин към завръщане към себе си и трансформация на връзката ни в по-зряла и стабилна.
