Избрания от нас тип литература е по-важен, отколкото си мислим. Такъв е изводът от едно изследване, което целяло да подскаже на бизнесмените как да пишат и говорят по-добре. Заключенията, публикувани в International Journal of Business Administration, обаче могат да послужат и на нас.
Литература на фактите вместо фентъзи
Колкото повече се доближава към научната литература избраното от нас четиво, на толкова повече неща ще ни научи. Това е едно от категоричните заключения в студията, върху която работил международен екип от учени.
Ако например предпочитате литература на фактите, постепенно ще започнете да пишете по-елегантно и да се изразявате с по-богат речник. Обратно, смята се, че детективските романи или фантастичната литература придават на изказа ни по-семпъл вид. Според изследователите на тази материя обаче най-накъсано и с небогат езиков фонд пишат хората, чиято комуникация се ограничава до интернет.
Четете бавно, а не по диагонал
В наше време тенденцията е да прелитаме над съдържанието с възможно най-висока скорост и така в съзнанието ни се запечатват отделни думи или заглавия, изречение-две от основния текст… За другото няма време.
Този тип четене се нарича „леко”, като се има предвид, че то е повърхностно и не предполага да останем за по-дълго време с един или друг текст, вниквайки в него.
Лекото четене се свързва най-вече с интернет – например онези страници, които залагат на ударно заглавие, без да има кой знае какво съдържание, разчитат именно на такъв тип потребители и читатели. Многото емотикони също допринасят текстът да се възприема повърхностно, без замисляне.
Обратният процес в International Journal of Business Administration наричат бавно или задълбочено четене. На практика то активира много повече мозъчните ни структури. Когато четем задълбочено един текст, ние изграждаме в себе си определени представи, задълбочаваме и сетивните си възприятия. С други думи, преминаваме далеч отвъд значението на думите. Сливаме се с действието, ако има такова, мозъкът ни непрекъснато търси връзки и анализира. Смята се, че хората, които четат по този начин, са по-емпатични и отворени към другите. Също така се изразяват и писмено по-емоционално, по-ангажирано.
Задълбоченото четене отключва креативността ни
Реално работим за мозъка си всеки път, щом се потопим в някоя книга. Бавното, задълбочено четене синхронизира различните части на сивото ни вещество. После мозъкът автоматично се опитва да се изразява в тон с прочетеното – тоест, така пишем, а така и говорим.
Психологът Сюзън Рейнълдс пък добавя и два метода как да отключим творческите си способности с помощта на четенето. Много важни, та това да се случи, са стихотворенията. Когато четем стихове, ние стимулираме паметта си, показват проучвания. В нас изникват много повече спомени и асоциации. Това пък е силен импулс сами да се захванем с творчество – независимо дали ще е рисуване, пеене, писане…
Вторият тип литуратура, който ни помага да сме по-креативни, казва Сюзън, това са добрите стари романи. Основната им добродетел се крие в това, че ни помагат да разберем емоционалното състояние на другите хора. Така че обичаме ли художествена литература, стигаме по-надалеч в отношенията си с останалите. Заедно с това търсим творчески средства, чрез които да изразим собствената си душевност. Просто вратичката към самите нас е отворена…
Включим ли телевизора, изключваме мозъка
Пред екрана сме просто неми свидетели на това, което се случва. Мозъкът е най-пасивен, защото от него буквално не се изисква нищо. Той е в ролята си на потребител.
Малко по-добре стоят нещата с четенето на списания, но и там важи правилото, че колкото по-леко прелитаме над текста, толкова по-малко остава в нас. Ако искате обаче наистина да чувствате с душата си, заложете на хубавата класическа или пък модерна художествена литература. Безценни, макар и не за всеки, са научните разработки – може да ги замените с литература на фактите. Четете и поезия. Така мозъкът излиза от черупката си. А прочетеното променя и нас самите. Разбира се, към добро.
Източник : lira.bg
