Въпрос към Ошо: Как да стана добър баща?
– Аз мисля че можете да направите за детето си само едно – да споделите с него собствения си живот. Разкажете му за своите родители, разкажете му за ограниченията във вашия живот, начина по който сте живели, но не искате да разстройвате живота на детето си. Нека то бъде напълно свободно – свободно от вас, защото вие за него сте минало.
Необходима е голяма воля и любов на бащата и майката да каже на детето си “Ти трябва да си свободен. Не ни слушай. Разчитай на своя разум. По-добре прави грешки, учи се от тях. Това ще е по-добре, от колкото да следваш някого и да не допускаш грешки.”
Това е много лесно, ако го обичате. Не ме питайте “Как”, защото “как” означава че питате за метод или техника, а любовта не е техника.
Обичайте децата си и се наслаждавайте на тяхната свобода. Оставете ги да грешат, помагайте им, като видите че са направили грешка. Кажете им: “Да сгрешиш няма нищо лошо, но не повтаряй грешката си непрекъснато.”
Аз нямам прост отговор. Главното е да помогнете на детето да се вслуша в собственото си тяло, в собствените си потребности. Главното за родителя е да предпази детето си от падане в канавката.
Разбирам страха на родителите, че децата им могат да тръгнат по път, които те не одобряват. Децата ви не са родени за да следват това, което на вас ви харесва или не харесва. Те трябва да живеят собствен живот, а вие трябва да им се радвате, че живеят собствен живот, какъвто и да е той.
Цялото общество се състои от посредствени хора по една проста причина – никой не е такъв, какъвто би искал да бъде, а какъвто са го направили. Така той не може да е добър, да се чувства пълноценен, да се радва.
Затова задължението на родителя е много деликатно, защото целия по нататъшен живот на детето му зависи от него. Помогнете му да намери това което харесва и да бъде щастливо.
Никой родител не иска да вижда детето си нещастно. Но представата на родителя за щастие е напълно грешна. Те си мислят, че ако децата им станат лекари, професори, инженери, учени – ще бъдат щастливи. А дали е така? Децата могат да бъдат щастливи само тогава, когато станат такива, каквито трябва.
Обикновено когато детето пита майка си за нещо, тя му отговаря “Не”. Детето иска да си играе навън: “Не”, иска да се разходи под дъжда: “Не, ще се разболееш“. Грипа не е рак. Ако не позволите на детето да танцува под дъжда, никога няма да може да танцува така, ще пропусне нещо изключително, нещо прекрасно.
Простудата може да е незначителна, а може и въобще да не се простуди. В действителност – колкото повече го защитавате, толкова по-уязвим го правите. Колкото повече му позволявате, толкова повече укрепва.
Родителите трябва да се научат да казват “Да”. В 99 случая, когато обикновено казват “Не”, нямат сериозно основание, а просто демонстрират власт. Всички не могат да станат президенти и да имат власт над милиони хора.
Мисълта ми се заключава в това: да израстете детето в свобода, често да чува “да” и много рядко “не”. Тогава авторитарното общество ще изчезне. Човечеството ще стане много по-хуманно.
