Срещата между две душѝ не е случайна. Те се срещат, защото имат какво да дадат и да вземат една от друга. И докато това се случва е абсолютно неразумно тази връзка да се прекъсва. Без значение какво коства нейното същестуване. След като Вселената, звездите, планетите и каквото там още поискате, в този ден са се наредили, за да осъществят това свързване, те са дали и нужната сила, за да се преодолеят пречките, които ще доведат до необходимото и за двете страни израстване. Това никога не е едностранен процес. Всеки един е нужен на другия и може да му даде нещо, което в този момент и на това място му е необходимо, за да си завърти обръча, светогледа, за да се създаде нова галактика.
Понякога хората остават в токсични връзки, заради навик и отказване на това да приемат обстоятелствата. Не забелязват кога са взели нужното и са научили урока си, оставят се в обятията на навика и спомена да ги задържат там, където вече отдавна ги няма. Задържа ги не човекът сега, а човекът преди. Не са забелязали неговата промяна. Своята също. И двамата винаги трябва да са с отворено съзнание, трябва да са осъзнати, иначе биха съботирали собственото си развитие.
Най-продължителни са тези връзки, в които и двамата помагат за израстването на другия, забелязват кога то се случва и го стимулират. Докато има на какво още да научиш другарчето си, учебния процес не приключва – същото е и с връзката.
Толкова просто, а го правим сложно.
Та си мисля…
Когато нещо е много истинско, напълно завършено и без каквито и да е съпротиви, то носи късмет и на другите хора. Знам, че някой може би ще ми възрази, обаче има едни такива срещи, когато хората колкото и затворени и слепи да са, не могат да се подминат. А това, което създават впоследствие е така завършено, че допринася по някакъв начин за връщането на хармонията в света. И тези двама човека, където и да отидат, внасят хармония. Вярвам.
Пожелавам ви отворени умове и сърца.
Не следвайте нито едно от двете, оставете се на вътрешния глас да ви води. Той много преди вие да се усетите е свързал двете в едно.
Автор: Силвия Крумова
Източник: https://dama.bg