Александър Галитски е артист и арт терапевт, който живее в Израел. За себе си казва: „Обучавам възрастни хора как да правят дървени фигури и да рисуват.“

Това са неговите 10 съвета как да комуникираме с остарелите си родители:

1. Не опитвайте да ги променяте.

В детството възрастните ни влудяваха с истории за съседското момче, което получавало по-добри оценки от нас и много слушало родителите си. Като остареят, ние им го връщаме с реплики от сорта: „Гледай съседа – излиза всеки ден, а ти винаги си седиш вкъщи.“ Няма смисъл да им изнасяте лекции – не можете да ги промените на тази възраст. Просто ги приемете такива, каквито са. Ако един човек пуши цигари и на 80, малко вероятно е да се откаже тепърва от този си навик. Или както един мой възрастен роднина се шегува: „Правя си дихателните упражнения, докато пакетът ми с цигари е празен.

2. Не се обвинявайте.

Всеки е бил спохождан от чувство за вина спрямо родителите си. Каквото и да правим, все ни съпътства някакво чувство за провал – не сме успели да довършим нещо заедно, не сме им дали желаното, не сме се държали с тях както трябва… Но не се укорявайте. Времето е виновно. Необходимо е в крайна сметка да се научим да се грижим за себе си и да се отпуснем. Ако подчиним живота си на нуждите на един възрастен човек, накрая може да се окаже, че се обвиняваме за това, в което се е превърнал този живот. Например: защо така и не сме се оженили, защо нямаме деца…

3. Не влизайте в конфликти

Агресията у възрастните хора обикновено е породена от тяхното неудовлетворение. Когато я отминете и просто се усмихнете на своите остарели роднини, без да реагирате на гнева им, агресията избледнява. Но ако отвърнете на техните атаки, сте загубен. Не позволявайте да ви въвлекат в спор – изплъзнете се от него. Сменете темата в спокоен разговор. Това упражнение помага много в случаи на конфликт.

4. Не очаквайте комуникацията да е забавление

Работя с възрастни хора от 15 години. Когато те започнат да ми „пържат“ мозъка с постоянно мрънкане или оплаквания, опитвам се да запазя спокойствие. Да осъзная, че няма причини да им се вбесявам – те са не само нашите родители, това сме аз и ти след 20, 30, 40 години…

5. Не спорете

Има доста моменти, когато наистина ни напира отвътре да им отвърнем. Една от моите възрастни „ученички“ ме накара да й купя тежко парче дърво и в продължение 2 години се мъчехме да изработим скулптура от него. Тя постоянно се оплакваше от мен: „Виж каква трудна задача ми постави!“. Чувах всичко това, но не й отговарях. Нямаше как да й припомня, че тя беше тази, която ме помоли да направим това – тя просто не си го спомняше. Когато знаеш с кого точно си имаш работа, всичко става много по-лесно. Просто трябва:

6. Да проявявате съчувствие, но не и да ги съжалявате

Съчувствието е изключително важно. Нужно е още да правите разлика между състрадание и съжаление – тя е като между небето и земята. Съжалението ни обезоръжава, а да изпитваме жал към някого, значи да сме неспособни да му помогнем. Но съчувствието е нещо различно – дори ако е активно или даже леко цинично.

7. Бъдете им вие опора

Те искат от нас да сме успешни. Това е достатъчно. Като стане дума за моите родители, почвам да се оплаквам, че вече на практика не могат да ми помагат. Нашето благосъстояние обаче е ключът към техния успех всъщност – трябва да го имаме предвид през цялото време.

8. Опознайте техните „технически характеристики“

Трябва да знаем точно кого имаме насреща си, какви са неговите особености и дефицити. Необходимо е да проумеем какво е да си неспособен да виждаш или чуваш, или да ходиш, или да стоиш изправен… За да разберете един сляп човек, опитайте да се поставите на неговото място: поне пробвайте да рисувате в тъмнина.

9. Контролирайте преживяването

Когато искаме да предпазим възрастен човек от измама, всички мерки и съвети се свързват все с усилване на защитата: да сложим желязна външна врата или камера, да му забраним да отваря на непознати или да излиза… Но най-удачният подход е много по-прост – направете така, че старите хора постоянно да са заети с нещо. За целта трябва да знаете какво им харесва и да им го осигурите. Леля ми, например, обичаше да преписва сонетите на Шекспир на един стар компютър. Друга моя приятелка – дама на 80 години – не чуваше нищо, но практикуваше с лекота 5 стила плуване, затова прекарваше много време в басейна.

10. Прощавайте

Важно е да се научите да оставяте ядовете зад гърба си. Третирайте възрастните така, както постъпвате с компютъра си, когато „забие“ – изключете и после рестартирайте. Ако днес не простите на дядо си или на възрастния си баща, утре може да е твърде късно. Би трябвало да сме достатъчно силни да прощаваме. Лично аз съм си измислил много добре работеща „5-минутна“ техника: излизам от стаята и сядам някъде за 5 минути, през които не мисля за нищо. После се връщам с обновена способност да съм състрадателен.

А ето и още една от моите „Божи заповеди“: карайте ги да се смеят. Веселият старец не е опасен.

Източник: brightside.me