Покорството и малодушието се възпитават много столетия наред.
Българският фолклор е едно безкрайно богатство, чиято стойност никога не бихме оспорили. Трудно обаче можем да сме безкритични към някои от любимите ни поговорки, които всъщност са вредни. Следвайки подобни мъдрости човек може да изживее един ограничен животец, който е за психиатрична диагноза. Ето кои са десетте най-вредни според мен български поговорки и защо е необходимо да се отървем от мисленето, което те ни налагат.
1. Преклонена главица, сабя не я сече
Най-големия български шедьовър, обобщил в едно изречение цялата наша народопсихология. Ниско самочувствие, робска нагласа, угодничество, забит поглед долу в обувките, мълчание и преклонение – ето това сме ние в целия ни блясък. Мъдростта на 500-те години робство, пусната в действие и по-дълготрайна от всичко друго. В добавка може да прибавим и не по-малко опасната фраза “Да би мирно седяло, не би чудо видяло!” Народния “мъдрец” е отсякъл: Стой си, където си, и мирувай. Несправедливостта не е твоя работа. Бунта е за ненормалници. Бъди си наведен и си мълчи. Нещата колкото и да са зле, ще ти се разминат. А ако после съвсем се влошат, нищо – ние още повече ще наведем главица. Няма сабя, която да може да достигне толкова ниско, колкото ниско може да е нашия врат. А, и да не забравяш – срещу ръжен се не рита! Ама изобщо!
2. Много хубаво не е на хубаво
Едва ли има нация, която толкова упорито отказва да приема сполетялото я щастие. Хубавото било съмнителна работа. То било дошло някак неестествено и ни е сварило неподготвени. Какво да правиш сега, като сте се намерили вие двамата – ти и хубавото? Понамирисва ни нещо тая работа… Многото хубаво си е капан за наивници. И като един истински българин трябва постоянно да го преценяваш и дебнеш с присвито око. Още две поговорки влизат в невероятно умопомрачителен синхрон с тази. Едната е “Всичко хубаво си има край”, а другата: “Всяко чудо за три дни”. Ако приказките по света завършват с “И те заживели доволни и щастливи до края на дните си”, българският щастлив финал е винаги един кратък тридневен уъркшоп, от който бързо и отрезвително трябва да избягаш, за да се гмурнеш отново в любимата отвратителна действителност. Бъди истински българин и не вярвай в щастието! То е нещо, което винаги се случва на другите, само и само да може да те дари с шанса да им завиждаш.
3. Музикант къща не храни
Добре, че “Бийтълс”, “Лед Цепелин”, “Пинк Флойд” и “Металика” не са разсъждавали така. В България, обаче музиката и въобще – изкуството, е изумително лековат начин да си пропилееш живота. Човекът, който се е отдал на такива занимания според голяма част от сънародниците ни е “развейпрах”, който “лети в облаците”. Той е напълно луд и чужд на концентрираната в изискванията на бита съкровена скотска българска душевност. Музикантът е този глупак, който се мъчи да свири, докато ти предвидливо си правиш буркани за зимата и през цялото време си знаеш, че ще набиваш печени чушки през декември, докато онзи вятърничавият тип се чуди какво да прави. Ами, пада му се! За лека компенсация все пак служи “Който пее, зло не мисли”. Един вид – споко, музикант ли е, той е безобиден наивник, няма да имаш големи проблеми с него.
4. Дума дупка не прави
Силата на думите е много преувеличена! Това, че светът е бил създаден чрез “В началото бе словото” не засяга българите. Езика изобщо не е важен. Бихме искали да грухтим, но сме ограничени от природата, която ни е връчила толкова сложно нещо като речта и ни е оставила да се оправяме с тях. “Око да види и ръка да пипне” е важното, друго не ни вълнува. Каквото и да ми говориш, аз не те слушам: ти по-добре ела и ми го дай в джоба, и така най-добре ще се разберем. Обещания? Те са само за да бъдат нарушавани.
Разбира се, в цялото това пренебрежително отношение към думите се е появил и един силно чувствителен човек, който е казал и обратното: че “Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя”. Айде сега! Какво се прави този на обиден. Ще му мине. Ние сме свикнали да се псуваме по цял ден, той какво се втелява. Ако го праснем по главата надали така ще мисли. Раната си е рана. Я да пробваме…
5. Една птичка – пролет…
Виждаш човек, целеустремен, погълнат от кауза, идея или някакво занимание. Странна работа – той наистина е отдаден на своето поприще, а не е като теб да си мързелува сладко-сладко. Вдигаш рамене… Една птичка пролет не прави, нали! Накъде е тръгнал, нищо няма да промени тоя. Не вижда ли, че е сам в цялата работа, разсъждава умно-простия българин. Когато Джон Ленън е изпял “You may say I’m a dreamer. But I’m not the only one”, не е знаел, че винаги и по всяко време има един тъп българин, който мисли тъкмо обратното – че колкото повече си мечтател, толкова повече си сам.
6. “Крушата не пада по далече от дървото”
А също така – “Кръвта вода не става”. Човек, колкото и да се опитва, е обречен в най-добрият случай да повтори грешките на родителите си. Промяната не съществува и всички сме едни постоянно репродуциращи се гумени печати, генетично осъдени да наподобяват максимално семействата си.
Да се чудиш изобщо защо хората в България въобще се размножават при положение, че резултата така или иначе ще е един и същ. Може да си станал IT специалист, да си заминал да учиш в Лондон, или пък да си натрупал хиляди книги в библиотеката – не ми се прави, същия си като дядо си! Одрал си му кожата!
7. “Ден година храни” или пък “Бели пари за черни дни”
Принципно нямаме нищо против. Действително това може да е така. Лошото е, че това мислене води до трайни и лоши увреждания при хората, които действително разчитат на схемата “ден-година”. Най-адекватният пример са безбройните изнудвания по българското Черноморие, които гледат да ти свалят кожата от гърба, понеже такава им била “сезонната работа”. А в добавка към тази поговорка е трупането на “Бели пари за черни дни”. Която също е особено интересно, Неминуемо в нея се предполага, че черните дни ще настъпят и още как!!! Не си харчи парите за екскурзии, хубаво вино и срещи с приятели! Ще дойдат черните дни и тогава ще съжаляваш за онова лято, в което си си позволил да отидеш в Ница. Поне да си беше купил консерви боб с наденица, че да не даваш грешни пари, знаеш ли как заминава бързо-бързо еврото…!
8. “Мълчанието е злато”
Ето я и любимата златна максима. Отваряй си очите на четири, но устата дръж здраво затворена! Сократ е казал: “Заговори, за да те видя”. Българинът обаче е предпочел да си остане невидим. Словото е риск, което е само за безумци. Мълчи си и си кротувай. Впрочем, по този повод има едно стихотворение, наричащо се “Когато те дойдоха” от Мартин Нимьолер. Ти обаче никога не си го чувал, защото любимият ти роман е “Под игото”.
9. “Учи, за да не работиш”
Това е едно много особено изречение, загатващо за амбивалентното отношение на българина към образованието. То ти дава готов начин да прецакаш системата и ако може да се уредиш в офис, вместо да бъркаш бетона. Който учи, не го прави, за да усвои знания, а за да разбере как да прецака другите, дето наистина трябва да бачкат. Според тази максима – ученето по парадоксален начин е най-прекият път към мързела. Разбира се, има и един по-лесен вариант, резюмиран в сакралните думи “Не могат да ми плащат толкова малко, колкото малко мога да работя”.
10. “Недей да откриваш топлата вода”
С каквото и да се е захванал българина, той вече знае, че е бил изпреварен. Някой е открил топлата вода и ти само си губиш времето да се пробваш на свой ред. Има по-умни и по-кадърни нации, които са истински откриватели, ти накъде си тръгнал бе човек. Я спокойно. Пий една студена вода и недей да се занимаваш да търсиш топлата.
11. “Дървен философ”
Желязната и първобитна самозащитна реакция. Когато срещнеш по-умен човек, който далеч надминава интелектуалните ти способности, за теб той неминуемо се превръща в дървен философ, чието сладкодумие е “врели-некипели”. Дървени философ е всеки, който се интересува от неща, различни от това да лежи под колата в летен следобед и да вари ракия в селския казан. С него не може да се спори, понеже той постоянно ти напомня за безсилието ти да кажеш две смислени думи на кръст. Дървеният философ си губи времето с четене на книги, но всички вече знаем, че “лозето не ще молитва, а мотика”. Изобщо – не си ли отруден, беден и нещастен човечец, обигран в “парата-джобата”, нищо не си разбрал от тоя свят.
