Създадени сме за субтропичен или по-топъл климат!

Човешкото тяло при живеещите в средните и студени райони все още страда от раздялата му със своите корени, които явно са районите с по-висок топлинен комфорт. Потвърждение на този факт е значително по-голямата заболеваемост през студените сезони – не само от инфекции на дихателните пътища, но и от депресивни, сърдечно-съдови, храносмилателни, бъбречни, ставни и много други проблеми.

По-малкият директен контакт с природата, по-ниското ниво на движение също оказват влияние, но голяма е и ролята на нездравословното хранене – повечето хора преминават на по-тежка, непрясна и ниско витаминозна храна. Доколкото е възможно да се направят, корекциите в хранителната схема са съществени; но е факт, че за мнозина те си остават компромисни.

Това е една от причините за нарастващата роля на билките, растителните подправки и добавките от средата на есента до средата на пролетта. Правилно употребени, те могат да подобрят адаптирането на организма и да намалят вероятността от изостряне на хронични заболявания или поява на нови оплаквания. Тук ще бъдат изброени голям брой такива природосъобразни средства, които могат да се имат предвид; естествено, най-добри резултати се постигат с помощта на специалист.

Суперхрани и растителни подправки

Това са мултифункционални и в повечето случаи широко достъпни, домашни средства. Посочени са и някои по-редки, които изискват търсене – то обаче си струва!

Шипките са достъпна и в много отношения по-добра суперхрана (с много витамини, минерали и антиоксиданти) от повечето вносни плодове. За хранителни цели обаче са годни шипковите люспи (накиснати), а не семенцата и власинките; при шипковия чай и мармалад само малка част от ценните съставки оцеляват.

Аронията е „по петите“ на шипката – тя е по-евтина от подобните по състав черни и сини боровинки и е много ценна за поддържане на имунитета, кръвообращението и зрението.

Лимонът естествено спада към плодовете, които са целебни в малки количества; пречистващото му действие е оползотворимо най-вече сутрин на гладно, с доста вода.

Традиционни зеленчукови подправки са чубрицата, мащерката, магданозът, копърът, кориандърът, босилекът, копривата, глухарчето и черната ряпа. Те също пречистват храносмилателните и дихателните органи, вдигат имунитета и набавят ценни вещества.

Много полезни, но по-рядко прилагани са:
– обикновеният здравец;
– индришето (по 2-3 листенца към плодовия шейк са противомикробни и допринасят за регулиране на високото кръвно);
– борът (не толкова сладкото от шишарки е хубаво, колкото игличките, от които се прави ароматно зимно питие, както и връхчетата – за чай и инхалации);
– майоранът, куркумата и градинския чай (тези три растения активно повдигат имунитета, включително спрямо тумори).

Пикантни растения
Например лют червен пипер, дълъг пипер (който се оказва по-полезен от черния и белия), дафинов лист, хрян, джинджифил. Нужно е да се внимава повече с по-острите подправки – да се ползват противомикробните им и активизиращи свойства, без да се стига до агресивност към лигавиците и нервите.

Полезни подправки за сладки ястия. Те потискат прекалените ферментации и регулират кръвната захар. Такива са: цейлонска канела, рожков, карамфил и евентуално – сурово какао (с много различно действие от шоколада; не всички имат нужда от неговото стимулиращо действие и все пак то е по-балансирано от това на кафето и повече напомня на китайския чай).

За раздвижване на ленивата перисталтика освен правилното хранене и гимнастика могат да помогнат и хускът (индийският живовляк) или овесените трици. Те доставят и пребиотици за храна на полезната чревна флора; натуралният ябълков оцет и инулинът (получен от цикория или земна ябълка) също могат да има директни и косвени ползи.

Водораслите пък помагат, ако сте на ограничено хранене. Такива са хлорела, спирулина и АФА – те могат да попълнят някой от дефицитите в организма ви.

По-специални билки

От лечебните растения, които съчетават в себе си (в различни съотношения) имунорегулиращо и пряко противомикробно действие, си заслужава да бъдат споменати: ехинацеята, кръвният здравец, котешката стъпка, петопръстният очиболец, черният бъз (цветовете) и тревистият бъз (бъзакът-плодовете), лайката, липата, бялото поддъбиче (не особено известен лек срещу полипи), невенът, живовлякът и лавандулата (последните три са отлични и за външна употреба).
От вносните тоници (имуноактивизатори и адаптогени) – женшен, елеутерокок, сладник, златен корен (родиола), тамян, андрографис и моминска вратига, както и лечебните гъби, от които по-добре са проучени шийтаке и чага.

Ако възпалените лигавици се нуждаят от омекотяване, помагат ружата и слезът. При висока температура недостатъчно използвани са сминдухът и люлякът (в малки дози).

За подобряване на основни телесни функции, страдащи от непълноценния начин на живот или от заболявания – допълнителни средства са белият равнец (храносмилане), птерокарпусът (панкреас, съответно въглехидратна обмяна), глогът, гинкото, центелата, каркадето и екстрактът от гроздово семе (кръвообращение), златната пръчица (по-добра е от червената боровинка за отделителните органи), маката и витексът (агнус кастус) – за хормонален баланс. По отношение на прословутата зимна депресия, най-обоснованото билково средство си остава жълтият кантарион; за вдигане на общата устойчивост към стресовете (която зависи и от надбъбречните жлези) – ашвагандата (индийският женшен).

Хранителни добавки

Въпреки че в идеалния случай натуралните цялостни храни могат да са достатъчни за набавяне на отделните важни съставки (нутриенти), условията днес не благоприятстват производството и употребата на пълноценни продукти.

Витамин В12 например може да не достига поради лошо усвояване даже и при големи грижи по отношение на разнообразието на храната! Освен това, при иначе полезни вегански и други пречистващи режими дефицитите могат да бъдат провокирани и в млада възраст. Добавките все по-често са важни за съхраняване на обменния баланс в кръвта и нервните клетки.

Дефицитите на витамин С и витамин D3 може да нарастват през зимата и ранната пролет. Това може да снижи устойчивостта на имунитета и костно-ставните структури и да влоши съществуващи предразположения към вътрешни заболявания.

Витамин К2 при някои се оказва ценно откритие за подобряване ефекта на добавката от D3.

Витамин Е през студените сезони е по-необходим, поради склонността към сгъстяване на кръвта и увеличаване на общите вредности, от които той ни защитава.

Минерални дисбаланси на калий, магнезий, цинк, селен и йод и някои малко известни у нас микросъставки – като бор, силиций, сребро и литий. Добавките с тяхно участие не бива да остават лукс, те могат да бъдат евтини и ефективни, особено с превантивна цел.

Натуралната сол също е необходима добавка, макар и в скромни дози – организмът не може без натрий и хлор и почти няма храни, достатъчно богати тях.

Хранителните добавки за подсилване на нервната и сърдечно-съдовата системи заслужават специално внимание през студените сезони.
Такива са бустерите на неврохормони: екстракт от мукуна (L-Допа), от грифония (5-хидрокси триптофан), SAM-e и мелатонин; интензификаторите на кръвообращението и мускулната дейност: таурин, креатин, коензим Q-10, серапептаза и др. Не става обаче въпрос те да се пият безразборно, може да има нужда от 1-2, но специализирано преценени. Съединителната тъкан, от която зависи устойчивостта на костите, ставите и кожата, се подобрява от аминокиселината лизин и от добавката глюкозамин.

Комплексни добавки и съчетани суперхрани

Някои природни продукти не представляват отделни растения или добавки, а ги съчетават. Така биофлавоноидите са голям клас полезни за имунитета, съдовете, очите и т.н. багрила; при липса на разноцветни плодове и зеленчуци могат да се приемат екстракти, които са полезни и за повишаване ефекта от витамин С.

Витамините В-комплекс също могат да са полезни като суплементи – при непълноценно хранене, тежко физическо натоварване и някои обменни или неврологични проблеми. Едно ниво по-нагоре са съчетаните мултивитамини/минерали с множество включени съставки. Следва да се предпочитат съвременно оптимизирани техни форми и (ако нямате анемия) от тях е важно да бъде изключено желязото.

Омега-3 мазнините също може да е трудно да се композират от текущото през студените месеци меню и могат да се допълват (за предпочитане са по-чистите водораслови източници). Фосфолипидите (като лецитин или концентрати от него) са важни за обмяната, кръвообращението и нервната проводимост.

Комплексните храносмилателни ензими и пробиотици съдържат взаимно допълващи се компоненти, които подобряват съответно смилането и чревната флора.

Хранителната мая (която е за предпочитане пред обикновената бирена) съдържа ценни аминокиселини, нуклеинови бази, витамини и бета-глюкани.

От пчелните продукти – за усилване на кръвните клетки, хормоналните и други функции – дозирано в програмите за превенция през студените сезони могат да се включат цветният прашец, пчелното млечице и прополисът.

Източник: https://vitarama.bg