Приеми всичко каквото е, остави зад себе си, това което е било, и имай вяра в своето пътешествие.

Необходимо е винаги да приемаме, когато някаква част от живота ни е достигнала до своя неизбежен край. Затваряме вратата, приключваме с тази глава, прелистваме страницата – няма значение как ще го наречем. Това, което има значение е да намерим сили да оставим в миналото тези части от живота ни, които са приключили.

Всичко е в това да прегърнем истината: Каквото се е случило, не подлежи на промяна, но това, което правим сега променя всичко!

Разбира се, да знаем това и да живеем наистина спрямо тази максима, засилвайки влиянието ѝ всеки ден, са две много различни неща. Да продължим напред не е ЛЕСНО – това е пътуване, в което участваме всеки ден, ден след ден. Ако се придържаме към него, ето на какво ще ви научи това пътешествие в крайна сметка:

1. Най-значимите промени в живота ни се случват, когато решим да контролираме, това върху което имаме силата да упражняваме контрол, вместо да жадуваме да контролираме това, върху което нямаме влияние.

2. Повечето хора си „помагат” да се чувстват нещастни просто, защото намират за невъзможно да приемат живота такъв какъвто е точно в този момент.

3. Ако се притесняваме твърде много за това какво може да бъде и се чудим твърде дълго за това какво би било, ние ще игнорираме и пропуснем това което е.

4. Когато сме обзети от тревоги, е лесно да объркаме притесненията си с реалността, вместо да разпознаем, че това са просто мисли. Да бъдем внимателни, за да се защитим от самите себе си.

5. Най-голямата пречка по пътя към растежа е собственият ни ум. Веднъж да го надмогнем, ние ще можем да преодолеем всичко.

6. Почти всичко ще сработи пак ако го изключим за малко, това включва и самите нас, т.е., да не забравяме почивката и пътуванията, които да рестартират ума ни.

7. Не винаги ще ни идва с лекота да сме благодарни, но винаги има причина да сме. И най-големият подарък от нашата благодарност е това, че колкото по-благодарни сме, толкова повече сме тук и сега, в настоящето.

8. Тайната на това да продължим напред, е не в това да фокусираме енергията си върху това да поправяме или да се борим с нещо старо, а да изграждаме новото.

9. Да оставим нещо да отмине не означава да не се интересуваме от него никога вече. Означава да осъзнаем, че единственото нещо, върху което имате контрол сме самите ние, в този момент.

10. В повечето случаи, не можем да успокоим бурята, която ни е връхлетяла – дори не си струва да опитваме. Това, което можем да направим, е да успокоим себе си и бурята ще премине.

11. Можем винаги да контролираме начина, по който реагираме на това, което се случва, а в нашата реакция е и нашата сила.

12. Често да продължим означава просто да променим етикетите, с които наричаме ситуацията – да погледнем на същата ситуация със свеж поглед и отворен ум.

13. Няма абсолютно нищо в сегашните обстоятелства, което да ни възпира да отбелязваме прогрес – по една малка стъпка всеки ден!

14. Денят, в който сме „разбрали” всичко, е денят, в който сме спрели да се опитваме да разберем смисъла на живота. Денят, в който ще открием мястото за себе си и свободата, е денят, в който оставим всичко да отминава.

15. Трябва да се освободим от представата си за сигурност. И трябва да помним, че обратното на сигурното не е несигурното, а е отвореността към новото, любопитството и готовността да прегърнем живота, какъвто е, вместо просто да “издържаме” на това, което се случва. Най-голямото предизвикателство е да приемем себе си и живота си каквито са, но никога да не спираме да се опитваме да учим и растем, достигайки най-доброто от нашите възможности.

16. И в дъното на всичко е това, че най-трудната част не е да оставим нещо зад гърба си, а дали ще се научим да започваме отначало.

17. Да стъпим върху чисто нов път е трудно, но не по-трудно от това да останем в ситуация, която вече не ни е „по мярка” или пък, по-лошо, вече не съществува.

18. Понякога промяната е свързана с малко мъка и тъга, които обаче ни помагат да продължим напред и ни показват, че сме залагали на нещо или някой много повече, отколкото си е струвало реално.

19. Когато драмата стане достояние на всички, да се освободим от грубите забележки на другите – това ще е най-добрата стъпка напред, която можем да направим. Повечето от злобните хора не ни мразят наистина. Те просто мразят своето място в живота си и ние сме отражение на това, което те искат да са.

20. Сърцето ни може да е наистина наранено, но постепенно ще се излекува и ще бъде способно да усети красотата на живота отново. Случвало ни се е и преди, и ще се случва отново – животът е една постоянна промяна! Когато нещо свършва или някой си тръгва, това е защото нещо друго или някой друг е на път да пристигне – ще се почувстваме живи и цялостни съвсем скоро!

В допълнение

Може да е трудно да оставим зад гърба си ситуация, в която сме живели с години, дори когато вътрешният ни, мъдър глас ни нашепва, че нещата не са правилни и е време да продължим напред. В този смисъл, можем да изберем да се махнем и да издържим внезапната болка от оставянето зад гърба ни на познатото, за да направим място на нова глава в живота ни, или можем да останем, където сме и да страдаме постоянно, изпитвайки болка през цялото време, която постепенно разяжда сърцето и ума ни, като рак….  Докато не се събудим един ден и не открием себе си погребани толкова дълбоко в нефункционалността на ситуацията, че ни е трудно да си спомним кои сме или какво всъщност искаме.

Нека не си причиняваме това!

Нещата ще се случват неочаквано, нежелано и неконтролируемо. Но винаги можем да изберем да направим следващата мъничка стъпка. Да бъдем смели и да я направим!

Нека приемем, че ще правим грешки, ще се учим от тях, ще ги оставяме зад гърба си и ще продължаваме да се движим по пътя си.