1. Никога не можете да намерите фиби, макар че според вас има поне 300 бр. някъде из къщата.
Ако мъжете губят чорапите си (или по-точно чорапите САМИ изчезнат, защото мъжете никога нищо не губят), то при малките жени това се случва с фибите. Колкото и розови, зелени, с ягодки и микимаусчета шнолки да сте закупили, те изчезват в мига, в който престъпите прага на дома си и дъщерите ви възхитено ги грабнат от ръцете ви. Вероятно ще ги намерите след години, грижливо събрани и забравени на мига в някоя скъпоценна розова кутийка под купа играчки в детската.
2. Разбирате, че сте забравили да вземете ластик, СЛЕД като сте оплели свръхсложната плитка, тип “Рибя кост”, която разучавахте 3 часа в YouTube.
Защото майките правят и това (докато си почиват, готвейки) – гледат клипчета в YouTube, в които уж майка (а всъщност най-вероятно потомствена фризьорка) леко и бързо спретва нещо като Айфеловата кула от послушни кичури на главата на ведро и спокойно дете. Вие от своя страна сте наясно, че предстои продължителен, мъчителен и шумен процес, в който вие ще крещите, че ей сега свършвате, а дъщеря ви крещи, че УЖАСНО я скубете. В момента, в който решите, че резултатът е приемлив, ластикът ще е изчезнал – завинаги и безвъзвратно – точно както фибите по-горе.
3. Госпожата от градината прави най-хубавите прически на света. Сутрин изпращате едно чорлаво дете, на главата на което сте закрепили нещо като опашка, а вечер ви връщат истинска принцеса с две плитки „рибя кост“, които се съединяват в някаква разкошотия, фиксирана с неоново светещи ластичета… Дъщеря Ви ви поглежда мълчаливо, а вие мълчаливо се правите, че не забелязвате укора, а всъщност наум се изумявате – 16 момиченца са равни на 16 прически, а госпожата е имала само някакви си 8 часа…
4. Няма нищо по-противно от обуването на детски чорапогащник рано сутрин.
Защо мъжете смятат, че чорапогащниците са лиготия и детето трябва да се калява? Защото им е трудно да ги обуват, затова!
Да обуваш чорапогащник на изнервено и въртящо се хлапе или какъвто е по-често случаят сутрин – отказващо да се събуди дете, е нещо неописуемо. Докато натикаш вътре втория крак, първият вече се е измъкнал. Тъкмо успееш да обуеш целия и откриваш дупка на пръстите или дъщеря ти вече се е събудила и протестира срещу семплия сив цвят, защото:
5. Според детската мода яркорозовият чорапогащник отива на абсолютно всяка дреха, във всеки сезон!
Коя майка на момиче не си е казвала: „Моята дъщеря никога няма да се облича в бонбонени цветове!“, и коя майка след това не е купувала розови дрехи… Има неща, които са предопределени в този живот, и цикламените чорапогащници са едни от тях.
6. Дрехите се делят на „Любимата ми“ и „Това са отвратително грозни дрехи и аз никога няма да ги облека!“. Разбира се, всеки ден става въпрос за различни дрехи.
7. Баницата в градината е най-вкусната на света („ а не като твоята, мамо!“).
Ако си направите труда да прочетете менютата на градината, ще установите, че децата ви ядат неща, които вкъщи не биха и помирисали – доматена супа, печена риба, грис… Когато се опитате да повторите менюто вкъщи, най-ласкавият коментар, който можете да очаквате, е: „Доматената супа беше хубава, но може ли другия път да е без домати?“. Иде ви да помолите градинската готвачка за рецепти, а защо не и направо няколко урока по готвене?
8. „Мамо, а защо дупето ти има бръчки?“ – и ето как неусетно е дошло времето да запознаете дъщеря си със стриите. След изтощителни обяснения за надебеляване и отслабване, по време на които дъщеря Ви ви гледа недоумяващо, накрая тя казва: „Аха, нека тогава ти купим едно кремче против бръчки с „кютен“ и всичко ще се оправи, нали?“. За момент обмисляте да я запознаете с невъзвратимостта на някои неща от живота, но после решавате да си купите крема и да се мажете – току-виж помогнал?
9. „Мамо, а на кого са онези красиви лъскави обувки?“ – очевидно дъщеря ви не прави връзка между вас и лачените обувки, с които отдавна, в един друг живот, весело потропвахте на път към офиса… Опитвате се да ѝ обясните, че някога всеки ден сте били облечена в хубави дрехи и обувки и дори сте си слагали грим, от онзи, който сега събира прах в банята. Но тя гледа официалния ви вече анцуг и раздърпана блуза и не може да ви разбере, защото в приказките е обратното – първо си Пепеляшка, а после принцеса… Пак се замисляте дали да я запознаете с някои неща от живота, но после просто казвате: „За теб са, моето момиче, чакат те да пораснеш“.
автор Анастасия Николова
Източник: https://cleverbook.net
