Мнемониката не е изобретение на нашето време – тя е известна още от античните времена. Тогава, от голямо значение е било умението да се говори публично, и се е налагало да се посещават специални обучения посветени на ораторското майсторство. Сред други предмети, то е включвало логика – умението аргументирано да се обясни своята позиция и да се води спор, и мнемоника – като средство за запомняне на информацията. Основната роля на мнемониката в онези времена е била да помогне да се запомни една реч, да се даде като аргумент в един спор някой факт, който е бил упоменат само веднъж (та нали ръкописите в онова време са се преписвали на ръка и те са били малобройни). И ако Аристотел в повдигнал логиката до висините на науката, то на мнемотехниките са били с по-малко късмет

По думите на известният специалист по психология Карл Сишор, средностатистическият човек в обикновеният си живот задейства само една десета от възможности с които разполага неговата памет. Останалите 90 % на този ресурс остават неизползвани, тъй като болшинството от нас не използват заложени от природата принципи на запомняне.

Възможностите на паметта са неограничени. Смята се, че един възрастен може да запомни от двадесет до сто хиляди думи. Има и хора с феноменална памет.

Останали са множество свидетелства от съвремениците на Теодор Рузвелт, които говорят за феноменалната памет на този човек. Той упорито е тренирал паметта си, имал е невероятно силна воля и като резултат успява да се концентрира в най-сложни ситуации. Например, през 1912 година, когато се е провеждала срещата на Републиканската партия, която той оглавява, Рузвелт се е намирал в хотел «Конгрес». На улицата са скандирали множество хора, които викали лозунги в поддръжка на своя кандидат за президент – Рузвелт. Обстановката е била напрегната: постоянно са търчали партийци, тълпата възбудено шумяла, постоянни телефонни обаждания, съвещания, но Рузвелт е оставал напълно спокоен. Той е седял в люлеещият се фотьойл и е чел античните трудове на историка Херодот.

Един друг път, пътешествайки из бразилските джунгли, Рузвелт е поразявал своите спътници, че всяка вечер, стигайки до лагера си е намирал удобно местенце, сядал е на сгъваемо столче, изваждал е трудовете на историкът Гибон, посветени на гибелта на Римската империя. Той е четял толкова задълбочено и съсредоточено, че не обръщал никакво внимание на дъжда, разговорите, виковете на дивите животни. И разбира се, Рузвелт, абсолютно точно е запомнял прочетената информация.

Психолозите ни убеждават, че съсредоточавайки се за няколко минути, ние получаваме по-голям ефект, от колкото разсеяно да размишляваме денонощия наред.

Американският религиозен деец Бичър казва, че един час напрегнат интелектуален труд дава повече, от колкото една година дрямка.

Знаменитият бизнесмен Юджин Грейс разказва, че преди всичко той поставя способността да се съсредоточаваш върху опредена дейност.

Бил Гейтс е помни стотици кодове на създадения от програмен език.

Александър Македонски е помнил имената на всичките си войници.

Академикът Абрам Йоффе е знаел наизуст цялата таблица на логаритмите.

За Моцарт е било достатъчно да чуе едно музикално произведение един път, за да изпълни и запише на хартия. Чул „Мизерере” на Алигери (от 9 части), той по памет записал цялата партитура на това произведение, което е пазено в тайна от Ватикана. При второто чуване Моцарт намира само няколко неверни ноти в записките си.

Силна музикална памет е имал и Сергей Рахманинов.

Диригентът Артуро Тосканини е помнил всяка нота от 400 партитури.

Уинстън Чърчил е знаел наизуст почти целия Шекспир.

Доминик О’Брайън от Великобритания е запомнил разположението на разбъркани карти от едно тесте за 38 секунди.

По времето на Инквизицията мнемониката се е установила като тайно знание, тоест е станала или дяволска или божествена. Човек, който е имал супер-памет е предизвиквал ужас и страх. Имало е монаси (между другото, именно те първи са наричани „идиоти”), които не са могли да четат, и съответно да усвоят Библията. Точно за тях са измислени мнемоническите истории за запомнянето на тежките грехове и типовете прелюбодеяние. Представете си само, колко се е ценил един човек, който е предлагал да обучи всеки, който иска да запомни най-важното – молитви и много други неща, разбира се.

Вероятно ще се учудите, но Джордано Бруно е бил известен с пристрастието си към мнемониката. Той получава подкрепа от крал Анри III, като му разкрива тайните на мнемониката и който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като сред тях е и „Изкуството на паметта“. Благодарение на паметта си той бива приет в Доминиканския орден още 15 годишен (където истинското му име Филипо се сменя с монашеското Джордано) след което е представен на папата, а след това заради прекалената си паметливост изгорен на кладата като еретик. Това което възвисява Джордано, същото го и погубва.

Джордано е бил използван в качеството си на „тежка артилерия” в многобройните спорове с католиците. Като доказателства той цитирал наизуст фрагменти от Библията, посочвайки номерът на страницата и неговата страна често побеждавала. Лесно е било да му се отмъсти – в неговите записи сред други, са намерени драсканици на дяволи, което е послужило за повдигане на обвинение срещу него. Интересна е криминалната история на залавянето на Джордано Бруно, тя звучи като детективен роман. Той дълго е скитал в най-различни страни и не е мислел да се прибира, тъй като е знаел какво го чака. Специално подставено лице кани Джордано да го обучи на мнемоника, обещавайки му голяма сума. Той със свито сърце се съгласява и тайно се връща. След няколко урока ученикът решава, че вече всичко умее и предава Джордано на църквата.

Хората, които използват мнемониката, на стари години практически не страдат от синдрома на Алцхаймер и нямат други ментални проблеми толкова типични за повечето 80-90 годишни.