„Експертните“ препоръки за здравословно хранене на МЗ са неадекватни и грешни

Съществува един проблем, от който съм сигурен, че страдат много хора. Лято е, време за плаж и море, а гладът не отминава. Сутрин всеки минава покрай редица от изкушения – будка за пресни банички, кифли, ходог, сандвичи, кексчета, понички, пици, дюнери, пържени картофки, печени картофки, пълнени картофи и какво ли още не. Как да се заситим, но и да изглеждаме прилично по бански?

Решението на този проблем може би се крие в експертните препоръки на специалистите в Министерството на здравеопазването (МЗ). Но колко експертни са те? Какво стои зад тези препоръки – факти или имена на хора с титли, които трябва да респектират? Можем ли да им се доверим напълно? Едва ли…

През 2009 година Министерството на здравеопазването на България публикува множество препоръки за здравословно хранене, които са част от „Националния план за действие – Храни и хранене“ и е разработен от доц. Стефка Петрова, директор на „Националния център по опазване на общественото здраве“ и национален консултат по хигиена, хранене и диетика. В изработването на този експертен материал са взели участие специалисти от: Министерство на здравеопазването, МУ София, МУ Пловдив, МУ Варна, Университет по хранителни технологии Пловдив, РИОКОЗ, асоциации и представителства на производители на храни и естествено НЦОБЗ (Източник).

Повърхностният прочит на това писание остава в читателя усещането, че най-вредното нещо на Земята са месата, мазнините и млечните продукти, кои не са минали никаква обработка (обезмасляване). Очевадно експертите от най-добрите научни звена по проблема живеят в миналото, когато най-голямата отрова са били мазнините. Още по-абсурдно е, че експертите насърчават хората да увеличат приема на въглехидрати.

В първата препоръка експертите се опитват да убедят читателя, че богатите на нишесте храни са безусловно полезни и трябва да са основният източник на енергия в дневното меню. Опитват се да докажат абсурдната теза, че консумацията на въглехидрати не води до покачване на теглото. Според тях хлябът, макароните, спагетите и картофите са калорийно бедни продукти.

Светилата в българската наука за храненето оспорват вече наложеното световно мнение, че високата консумация на храни богати на въглехидрати е опасна, по-опасна от консумацията на храни богати на мазнини. Аргументите, които дават са, че брутното количество на калории в зърнените храни и картофи не е много високо. Но тук се пропуска фактът, че въглехидратите са много лесно усвояеми. Въглехидратите са въглероден източник, който при високи количества се пренасочва към синтез на мазнини. Те се метаболизират толкова бързо, че енергията от тях не може да се изразходи, при което следва синтез на мастни киселини, като форма за съхранение.

Вижте още: 6 хормона са отговорни за напълняването-ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВЯТ, АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ОТСЛАБНЕТЕ

Здравословни ли са диетите с високо количество въглехидрати? НЕ!

*За улеснение: БВ – без въхлегидрати, нисък прием на въглехидрати; БМ – без мазнини, нисък прием на мазнини.

През 2003 година бе публикувано проучване, в което 63 индивида са били разделени на две групи, които в продължение на 12 месеца са били подложени на нисковъглехидратна диета или диета с нисък прием на мазнини. Групата подложена на диета с нисък прием на въглехидрати е загубила 7.3% повече телесна маса (1).

Отново през 2003 година и в същия журнал (New England Journal of Medicine) e публикувано подобно проучване, но с 132 индивида със сериозен проблем с наднорменото тегло. Много от тях са страдали от метаболитен синдром или диабет тип 2. Проучването е било с продължителност 6 месеца. Индивидите в групата, която е приемала по-малко въглехидрати са загубили средно 5.8 килограма, а тези с нисък прием на мазнини са загубили средно 1.9 килограма. Освен това нивата на триглицериди в групата БВ са спаднали с цели 38 mg/dL, a при БМ само със 7 mg/mL. Нивата на глюкоза в групата БВ са спаднали с 26 mg/dL, a при БМ само с 5 mg/dL (2).

И отново през 2003 година в журнала Journal of Pediatrics е публикувано проучване, в което 30 юноши със свръх тегло са били разделени в две групи. Едната група е била поставена на диета БВ, а другата БМ. Изследването е продължило 12 седмици. Загубата на тегло при индивидите в групата БВ е била средно 9.9 килограма, а при БМ 4.1 килограма (3).

За пореден път през 2003 година, но в журнала Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism e публикувано проучване, в което 53 здрави жени, но с наднормено тегло са били разделени в 2 групи – БВ и БМ. Продължителността е 6 месеца. Жените в групата БВ са загубили средно по 8.5 килограма, а тези БМ по 3.9 килограма (4).

През 2004 година в журнала Archives of Internal Medicine е публикувано проучване, в което 60 индивида с наднормено тегло са били разделени отново в две групи – БВ и БМ. Хората в групата БВ са загубили средно по 6.2 килограма, а в БМ по 3.4 килограма (5). Нивата на триглицериди при групата БВ е спаднало с цели 52 mg/dL, а при БМ само с 15.3 mg/dL.

Отново през 2004 година е в журнала Annals of Internal Medicine е публикувано проучване, в което 120 индивида с наднормено тегло и високи нива на липиди в кръвта са разделени на две групи – БВ и БМ. Групата БВ е изгубила средно по 9.4 килограма, а групата БМ по 4.8 килограма (6).

Вижте още: Ултразвук топи туморите на болни хора

През 2010 година в Journal of Pediatrics е публикувано проучване, в което 46 индивида са били разделени в две групи в продължение на 36 седмици – БВ и БМ. Групата БВ е изгубила значително по-голямо количество телесна маса (7)

През 2009 година в журнала Lipids е публикувано проучване, в което 40 индивида с висок риск от сърдечно-съдови заболявания са били разделени в две групи в продължение на 12 седмици – БВ и БМ. Групата БВ е загубила 10.1 килограма средно количество телесна маса, а нивата на триглицеридите в кръвта са спаднали със 107 mg/dL. Групата БМ е загубила 5.2 килограма, а нивата на триглицеридите са спаднали с 36 mg/dL (8).

През 2008 година в журнала Nutrition and Metabolism е публикувано проучване, в което 84 индивида с наднормено тегло и диабет тип 2 са били разделени в две групи – БВ и БМ. Групата БВ е загубила 11.1 килограма, а БМ средно 6.9 килограма. Освен това 95.2% от индивидите в групата БВ са редуцирали или елиминирали приема на медикаменти за диабет (9).

Списъкът с подобни проучвания е много дълъг, но всички стигат до идентични изводи. Ниският прием на въглехидрати (без значение дали е от картофи или зърнени храни – хляб, макарони, паста) води до значително намаление на количеството на телесна маса, количеството на триглицериди в кръвта, количеството на глюкоза и подобрява състоянието на диабетици.

Мляко без мазнини

Експертната група обявява своята открита война срещу мазнините. Според тях консумацията на млечни мазнини води до покачване на холестеролаи триглицеридите в кръвта. Но не е споменато какво количество мазнини не трябва да се консумират, а че мазнини просто трябва да се избягват като цяло. Както видяхме преди малко високото количество на триглицериди и холестерол се свързва предимно с диета богата на въглехидрати , каквато специалистите ни препоръчват (хляб, макарони, картофи). Диета с нисък прием на въглехидрати рязко понижава количеството на мастни съединения в кръвта.

Но диетата с нисък прием на мазнини не е особено ефективна. Тя дори не може да намали риска от развитие на рак на дебелото черво (10) или рак на гърдата (11). Дори хипотезата, че консумацията на богати на мазнини млечни продукти води до наднормено тегло или сърдечносъдови заболявания, не може да се потвърди (12). Всъщност рискът от поява на сърдечносъдови заболявания намалява при хора, които консумират млечни мазнини (13, 14).

Вижте още: 6 признака за високо кръвно налягане

Мит е, че нискомаслените млечни продукти са по-здравословни. Всъщност обезмасляването води до влошаването на вкусовите качества, което кара производителите да добавят подсладители и аромати, които често са въглехидрати и покачват калорийната стойност на продукта. Истината е, че допълнителната (eкзогенна) захар е изключително вредна, докато естествено съдържащите се мазнини в храните не (15, 16).

Митът за опасното месо

Митът за опасното месо, което трябва да избягваме, за да живеем по-дълго, не е спестен… Според специалистите, ако консумираме червено месо, ще развием сърдечно-съдови заболявания, а може би диабет и дори рак. Но истината е, че малкото притеснения не са свързани с месото, а с полуфабрикатите. Продуктите, които са преминали технологична обработка. Няма проблем да се консумира прясно, вкусно месо. Едно от най-големите проучвания с 1 000 000 изследвани индивида не открива връзка между червеното месо и сърдечносъдовите заболявания или диабет (17). А други две научни ревюта не откриват силна връзка между консумацията на червено месо и ракови заболявания (18, 19).

За да сте здрави, яжте прясно месо, а не полуфабрикати.

Съветът да намалим приемът на естествените животински мазнини за сметка на рафинираните соеви, царевични или слънчогледови също не е особено адекватен.

Растителните масла като соевото и царевичното са богати на омега-6-полиненаситени мазнини, които понижават до някаква степен нивата на холестерола.

Но е важно да се запомни, че холестеролът е фактор за сърдечни заболявания, а не причинител на самите заболявания. Само защото нещо подобрява рисковите фактори, това не означава, че ще повлияе крайният резултат, който е от значение. Истината е, че няколко проучвания показват, че тези масла увеличават риска от смърт от сърдечни заболявания и рак (20, 21, 22). Въпреки, че е доказано, че тези масла могат да причинят сърдечни заболявания и смърт, мейнстрийм здравословните организации все още ни препоръчват да ги консумираме в огромни количества.

Но най-интересният въпрос може би ще остане без отговор. Колко сме платили за тези “експертни” препоръки за “здравословно” хранене? Мистерия…

Използвана литература:

http://ncphp.government.bg/files/hranene-bg.pdf

1) http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa022207

2) http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa022637

3) http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0022347602402065

4) http://jcem.endojournals.org/content/88/4/1617.long

5) http://archinte.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=217514

6) http://annals.org/article.aspx?articleid=717451

7) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2892194/

8) http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11745-008-3274-2

9) http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2633336/