Цени всеки човек, даже ако той се е появил за миг. В края на краищата, в това ,че се е появил, няма нищо случайно!

Джаки Чан

Не умееш да живееш в настоящето? Не можеш да приемеш, че понякога нещата се случват само, за да бъдат изживени. Ти искаш да ги притежаваш. Да ги вземеш със себе си. Но понякога на настоящето не му е писано да се превърне в бъдеще. Неговата цел е да послужи за нещо тук и сега. Да ни предаде Урок, който ни убягва. Познание, което трябва да придобием, но Носителя на това познание– Учителят, не остава с нас. Не и в нашето бъдеще. Всяко познание ни се предава чрез човек, който влиза в живота ни. Другото нещо, което също е важно да научим, обаче е как да приемаме и излизането на този човек от живота ни.

От промяната боли, но ние нямаме право да отказваме промените. Не сме дошли на този свят, за да бъдем статични!

Учителят е тук, за да те промени. Дълбоко, ясно, понякога дори изначално. И след тази трансформация, ти вече не си същият. Ти си нов човек- израснал, помъдрял. Да промениш това, което не харесваш, е предпоставка за постигане на щастие.

Понякога нещата идват само, за да ги изживеем. Не да ги запазим. И хиляда пъти да напиша това изречение, поуката от него ще ми причинява болка. Защото болката идва от неумението да пускаме нещата. Тя се ражда от привързаностите. Не сме се научили да живеем и учим „за“ момента. Стискаме всичко, което пристъпи към нас. Живеем или в миналото и използваме натрупаният опит от него, за да рисуваме вече едно случващо се настояще. Или вече чертаем бъдещето.

Затова бягаме от настоящето. Защото то не ни носи сигурност. То е празно пространство, което не можем да запълним, ако не използваме опита от миналото и мечтите за бъдещето.

Не се мъчете да запълвате настоящето. Учете се от уроците! Учете се да пускате Учителят, когато е необходимо. Не всичко можем да вземем от миналото със себе си и не всичко можем да пренесем в бъдещето. Настоящето е самотно пространство. Живот за мига. Но мига е толкова кратък. Отива си преди да си мигнал. И записва в архива с надпис: „минало“ още болка. Заедно с това в архива: „бъдеще“ изниква нова папка, чиято цел е да съхранява днешната поанта: „пази се от…“

Може би трябва да се примирим с факта, че понякога Учителят е изпратен само, за да ни предаде съответния урок. Не за да остава. Може би точно това е част от познанието. Да се научим как да пренасяме урока в бъдещето, без да връзваме за себе си Носителя. Не съдете прекалено строго Съдбата за начина, по който ви изпраща уроците. Знам, че боли, когато някой си тръгва от живота ви. Някой, който е оставил отпечатък и е трябвало да продължи с вас. Но мястото му не е във вашето бъдеще и за това си има причина. Няма лесни уроци. Няма безболезнена трансформация!

Помнете – нещата се случват, когато трябва да се случат. Нито миг по- рано. Щастието идва, когато вече имате натрупаната материя, под формата на уроци, за да сте подготвени да започнете изграждането му. Да знаете как да прилагате наученото, за да направлявате посоката на собствения си живот. Щастието не идва даром. За него се работи- дълго и продължително.

Промяната идва само, когато си готов за нея. Само, когато тя ще ти бъде полезна. Само, когато си дорасъл и вече си способен да се грижиш за новото си Аз. Ако има само помен от предишното, и намек съмнение, то ти не ги готов да продължиш напред. Трябва да се научиш да пускаш. Вземи урока, пусни Учителя!